Тъкмо този възглед за Църквата беше направил незаличимо впечатление на Джовани и с напредването на кариерата му ставаше все по-убеден. Тази философия намираше дълбоко отражение в него и представляваше основите на неговото тълкуване на вярата и всичките й учения. Тази философия бе пътеводна светлина в миговете на съмнения и мрак. Тя му даваше вътрешна сила, която щеше да бъде подложена на жестоко изпитание в не толкова далечно бъдеще. Архиепископ Петрони и неговите поддръжници тайно се сплотяваха срещу всякакво отклонение от догмите и се готвеха да заглушат ехото на Втория ватикански събор. Само че на отсрещния бряг на Средиземно море щеше да бъде открита много по-голяма заплаха за тези догми.
— И какво каза за Втория ватикански събор отец Абостини? — попита архиепископ Петрони, ядосан от уклончивия отговор на младия свещеник.
Джовани внезапно се върна в настоящето, разбирайки, че макар да пита от коя енория идва, архиепископът отлично знае името на тамошния свещеник.
— Той подкрепи посланието на светия отец, Ваше Високопреосвещенство.
— Разбира се. А какви бяха възгледите на хората за Humanae vitae23?
— Маратея е съвсем малко селце, Ваше Високопреосвещенство, но новините от света не остават незабелязани и много селяни следят „Католически седмичник“. Когато писаха, че канадските епископи допускат информиран избор по съвест относно контрола над раждаемостта, в същия източник се съобщаваше, че това е облекчило изключително много канадци от бремето на угризенията. Много маратейски селяни изразиха своето разочарование, Ваше Високопреосвещенство, че не са получили същото облекчение.
— Непокорството на канадските епископи не остана незабелязано, отче.
— Жителите на Маратея са рибари, Ваше Високопреосвещенство. Те хранят силна вяра, която много ги утешава в тежки времена.
Архиепископ Петрони се изправи иззад бюрото си, обърна се с гръб и отиде до прозорците, които гледаха към Ла Пиаца Сан Пиетро. Джовани остана седнал.
— Светият отец реши да започне пилотен проект, в рамките на който избрани свещеници и монахини ще следват в държавен университет. Аз се противопоставих, отец Донели, но папата е категоричен. — Петрони се върна до бюрото си, но остана прав, вперил отвисоко студените си сини очи в Джовани. Архиепископът не обичаше да пречупват волята му, дори да го е сторил самият свети отец. — Вие, отец Донели, сте избран да ръководите програмата и периодично да докладвате за нейната евентуална ефективност — продължи Петрони, като вледеняващо наблегна на думата „евентуална“. — Освен това трябва да се грижите по-младите участници да не излизат извън релсите.
— Аз вече имам научни степени по две дисциплини, Ваше Високопреосвещенство, по теология и химия — отвърна Джовани, силно озадачен.
Петрони присви очи и по-младият мъж моментално съжали за отговора си.
— Това ми е известно, отче — бавно отговори архиепископът. — Поне успях да убедя светия отец, че теологията трябва да продължи да се преподава там, където й е мястото, в праволинейните католически университети. Вие и другите трима ще бъдете записани за нова дисциплина — философия на религията. Подробностите, включително изискванията за докладите, са в тази папка. Искам само по един екземпляр от всеки доклад. Копия няма да има. Докладите трябва да се изпращат лично до мен и да включват обобщение на подхода на всеки преподавател с акцент върху отклоненията от учението на Църквата.
През идните години Джовани щеше да има причини да си спомня параноята на архиепископ Петрони.
— В края на тази година заминавате за Universitá Statale24 в Милано.
С това Джовани беше освободен, но амбициозният архиепископ не за последен път влияеше върху кариерата му. Както щеше да установи младият духовник, Светият Дух имаше странни проявления. Две седмици по-късно повикаха Петрони при новия папа.
— Avanti, Лоренцо. Avanti. — Светият отец му даде знак да се настани на едно от удобните кресла. — Преглеждах списъка с предложенията за нови назначения и си мисля, че е време да те освободим от душните коридори на Ватикана.
Сърцето на Петрони се сви. Основите на властта му бяха поставени във Ватикана и Ватиканската банка. Разочарованието му мигновено прерасна в гняв и той се зачуди кой може да го е изработил така. Опита се да се овладее, ала светият отец се усмихваше.