— Ами ти, Давид? — попита младият свещеник.
— Ами и аз се оправям — с момчешка усмивка рече Кауфман младши. — Целите, които си поставих, не са толкова ефектни, колкото италианския и френския. Кой ли ще си поръча бира на койнѐ41 или арамейски?! — Шеговитото му поведение го правеше да изглежда много по-млад от неговите трийсет и девет години.
— Опитвам се да разговарям със селяните в Мар’От на арабски. Мога да кажа само, че се отнасят към мен с огромно търпение — заяви Джовани. — Чух, че си бил взводен командир през Шестдневната война.
— При това много добър — потвърди Йоси, винаги готов да отдаде дължимото на сина си.
— Някога запитвал ли си се дали свитъкът Омега е бил сред документите, които си освободил от Рокфелеровия музей, Давид? — Патрик обожаваше здравословната конспирация.
— С професора често сме се питали за това. — Давид използва титлата на баща си като нежно обръщение. — По онова време всичко беше адски хаотично и си имахме достатъчно работа по обезопасяване на сградата и без да броим и проверяваме какво има в хранилището.
Лицето на баща му остана непроницаемо. Йоси Кауфман бе виждал някои нови сведения на Мосад, които показваха, че оригиналният и единствен препис на свитъка Омега наистина се е намирал в хранилищата.
— Трябва да разкажеш тази история на Джовани, Давид — насърчи го Патрик.
— Уф, сигурен съм, че на Джовани не му се слуша за войната — неохотно отвърна Давид.
— Съжалявам — сконфузи се италианецът, сетил се за гибелта на Давидовия брат. — Не искам да събуждам мъчителни спомени.
— Няма нищо — успокои го Мариан. — Михаел ни липсва, но преживяхме загубата му. Тя само ни прави още по-решителни защитници на мира.
— Но не и на мир за сметка на едната страна — поясни Йоси. — Никога няма да има мир, докато не постигнем решение с палестинците, което да е справедливо и за двете страни. Те трябва да имат своя държава. От друга страна, онези, които обвиняват еврейската нация в милитаризъм, си нямат и представа с какво нежелание влязохме във войната, колко разделен беше кабинетът през шейсет и седма и че не само палестинците са претърпели ужасни загуби. Накрая не ни остана друг избор. До ден-днешен има хора, които искат да ни изтласкат в морето, и ако не друго, войната от шейсет и седма напомня колко безплоден е този подход. Войните не са решението — тъжно заяви професорът. — Но когато еврейската нация е натикана в ъгъла, ние ще се борим с всички налични средства.
— Да, но Давид е толкова скромен герой! — топло се усмихна Мариан. — Може би аз трябва да започна, а, Патрик?
— Дай да ти напълня чашата — рече епископът и се пресегна за бутилката червено вино.
Акра
Още от деня на пристигането си в Акра като юноши — с рибарски кораб след бягството си от Виена през 1938-ма, Йоси и Мариан бяха запленени от стария град с неговите крепостни стени от времето на кръстоносците, минарета, джамии, пазари и големи ханове, където трупаха стоката си търговци от Италия и Прованс. През 1967-ма те вече си бяха намерили скромна вила близо до античното пристанище. Тя се намираше на тясна лъкатушна улица, една от няколкото къщи, датиращи от XVIII век, времето на Отоманската империя.
Мариан Кауфман беше наредила масата просто. Две свещи символизираха Божите заповеди: „захор“, да помнят и „шамор“, да „светят“ съботния ден; чаша вино и два хляба „хала“, които щяха да останат покрити с бяла кърпа, докато минеха благословиите. Отдавна бе изгубила своята юдейска вяра зад зловещите каменни стени на нацистката костница в Маутхаузен — концентрационния лагер в Австрия, където жестоко бяха убити родителите й, както и родителите на Йоси. Въпреки това тя се отнасяше с искрено уважение към разбиранията на мъжа си и с удоволствие спазваше еврейския ритуал. Двамата се бяха разбрали синовете им да изучават Тората, но момчетата сами трябваше да решат въпроса за вярата си. Давид, знаеше Мариан, никога нямаше да има време за религия. Три години по-голям от брат си, високият русокос Михаел имаше същата силна вяра като баща си. Ако се съдеше по характерите им, можеше да се очаква тъкмо обратното. Михаел беше стремителен и агресивен, Давид — палав, но разсъдлив.
Йоси дръпна бялата кърпа от хляба и като взе по един самун в ръка, ги благослови: