Той разтвори списъка за предполетна проверка. Можеше да я направи и със завързани очи:
„Ключ запалване / вентилация — включване
Ключ загряване — изключен
Горивни помпи ниско налягане — изключени
Ключ на форсажна камера — включване
Ключ спирачки…“
По средата на проверката той леко натисна щурвала, за да го изпита, и широко се усмихна, когато стигна до следващата точка. Радиостанция — включване. Прескочи я, кисело си помисли пилотът. После продължи със светлинните индикатори на въоръжението, спирачките, предупредителните и долните светлини. Когато приключи, Михаел погледна сержанта и му даде знак да пристъпят към запалване на двигателя. След като се увери, че горивните помпи са включени, той натисна стартовия бутон и потвърди индикатора. Когато двигателят достигна седемстотин оборота в минута, лейтенантът изключи от скорост. Очите му автоматично се плъзнаха по пулта, проверявайки противопожарните, маслените и хидравличните индикатори. Когато оборотите се стабилизираха на две хиляди и осемстотин, отново вдигна палци към сержанта и след като извадиха клиновете на колелата, бавно изкара миража от навеса, за да се присъедини към първата вълна самолети, рулиращи към отсрещния край на пистата — с угасени навигационни и предупредителни светлини, тъмни заплашителни силуети, двигатели с криле. Бледото сияние на контролните пултове се отразяваше във визьорите на младите израелски пилоти.
Смърт на арабите.
Йорданците започнаха да обстрелват еврейския сектор на Стария град няколко часа след началото на израелската атака на юг срещу египетските сили в Синай. Отначало израелският кабинет остана невъзмутим. Върховното командване очакваше крал Хюсеин да прояви известна лоялност към арабската кауза, но когато обстрелът стана по-масиран и се разгърна по целия източен фронт, правителството най-после проумя, че войната с Йордания е неизбежна.
Като лейтенант, Давид не беше свикнал да присъства дори на батальонни инструктажи, камо ли на бригадни, само че това не бяха обикновени времена и той зае мястото си до командира и зачака бригаден генерал Менахем Ковнер да започне.
— Снощи йорданците покосиха с картечници невинни граждани на пътя за Яфа. Тази сутрин превзеха сградата на Обединените нации и започнаха да обстрелват града. Пострадали са над шестстотин сгради, сред които резиденцията на премиера, хотел „Цар Давид“ и много от светите места, включително куполът на черквата „Успение на Света Богородица“.
Храмът се намираше на юг от Стария град, към цар Давидовата гробница, и се твърдеше, че е построен на мястото на Тайната вечеря.
— Арабите са превзели и хълма Скопус. — Менахем отиде до оперативната карта. — Йорданското присъствие на юг от Стария град заплашва да обхване във фланг цял Йерусалим, включително Кнесета. В резултат Деветнайсета бронирана бригада в момента се придвижва от позициите си на изток от Тел Авив и има заповед да си върне Скопус и Еврейския университет на север от Стария град. Шеста бригада има заповед да напредне на юг и да си върне Хълма на злия синедрион43. Оттам ще се насочат на север към Гетсиманската градина и Елеонския хълм. Нашата задача като че ли е най-трудна. Американският сектор и Рокфелеровият музей. — Ковнер замълча за миг и обходи с поглед командирите. — Минаха близо две хиляди години, но преди малко повече от час кабинетът одобри плана за възвръщането на Стария град в Йерусалим.
Това съобщение бе посрещнато с мощни ръкопляскания. Също като по времето на цар Давид, израелците отново се готвеха да си върнат своята древна столица. Съвременният аналог на цар Давидовите воини бяха парашутистите от 9-а въздушна бригада, всичките резервисти.
Когато аплодисментите стихнаха, бригаден генерал Ковнер очерта плана си. Ако успееше, вестта за резултатите от сражението щеше да се разпространи за минути не само сред израелците, но и сред евреите във всички кътчета на света. Ако се проваляха, нямаше да им простят лесно.
— Заради светите места, не само еврейските, но и християнските и мюсюлманските, в самия Стар град няма да има артилерийско и въздушно прикритие. Всичко ще се свежда до ръкопашен бой, но ние имаме едно предимство. Бива ни в нощните сражения и тъкмо по тази причина започваме през нощта.
Бам. Бам. Бам. Нощното небе над Йерусалим се освети, когато йорданците започнаха артилерийски и минометен обстрел.
43
Наречен така, тъй като според християнското предание на това място еврейският първосвещеник Каяфа решил да предаде Исус на римляните. — Б.пр.