Лоренцо не казваше нищо. Долната му устна трепереше, докато баща му го запращаше върху една от копите сено и го биеше с тежкия каиш.
Пляс! Пляс! Пляс! Лоренцо истерично се разридаваше.
— Stronzetto inetto! Никога няма да те бива за нищо! Никога!
— Емилио, моля те… — Мариета се появяваше на задната врата и защитаваше сина си.
— Vaffanculo!45 Testa di cavolo! Разкарай се, зелка такава! Иначе ти ще си следващата. Il tuo filio e un frocio! Синът ти е педал!
Изведнъж го събуди будилникът. Петрони седна в леглото, потен, изгарящ от омраза към баща си, към проклятието никога да не го бива за нищо.
25.
Акра
Водите около Акра бяха бистри и спокойни. Халил, съседът на Йоси, му беше дал назаем лодката си и големият единствен цилиндър в стария мотор със странични клапани доволно пуфтеше, бавно оттласквайки тежката лодка от пристанището. Тихата зелена вода плискаше в древните каменни стени, които отразяваха утринното слънце. Десетки стари рибарски лодки бяха завързани за каменните вълноломи, мрежите бяха струпани под палмите на брега. Самотен фар стоеше на стража на входа на пристанището, където римляните бяха поставили грамадни каменни блокове, за да защитят корабите си.
— Халил има хубаво място на около петстотин метра от носа — посочи с ръка към тихото Средиземно море Йоси. — Ще опитаме там за известно време и ще видим какво ще уловим.
Джовани затвори очи и се облегна на напречната греда. Слънцето приятно грееше лицето и голите му гърди.
— По-тих си от обикновено, Джовани. — Йоси преливаше от енергия. Рядко се случваше да отиде за риба и сега се готвеше да се наслади на тази възможност.
— Просто се грея на слънце — лениво отвърна младият му спътник. — И си мисля за бедния Антонио Росели. — Джовани се бе доверил на Йоси за свитъка Омега и двамата не бяха пропуснали да забележат убийството на професор Росели. — И разсъждавам. Виж ни нас, трима вярващи, християнин, евреин и мюсюлманин, а опасност заплашва единствено рибата!
— Ако зависи от мен, наистина я заплашва сериозна опасност — включи се в шегата Йоси. Той угаси двигателя и се пресегна за рибарските прътове, които лежаха, опрени на планшира от дясната страна на лодката. — В тази кофа има жива стръв, така че заповядайте. — Математикът беше хвърлил въдицата си, преди другите двама още да са поставили стръв на кукичките си, но въпреки ентусиазма му рибата явно стачкуваше и разговорът се насочи към политика.
— Има ли обща основа за мирни преговори, Ахмед? — попита Джовани.
— Има, само че е нужна искрена воля от двете страни — отговори имамът. — Ние често критикуваме израелците, обаче трябва да погледнем в собствения си двор. ООП не крие факта, че всеки мирен договор е само първата стъпка към овладяването на цяла Палестина. За Арафат, Фатах и ООП не става дума единствено за земята, това е борба между две цивилизации — едната арабска, другата ционистка. За тях има само един приемлив резултат: израелците да станат граждани на единна демократична палестинска държава. Държава, която е неразделна част от арабско-мюсюлманската родина, а това никога няма да се случи.
— Ще се кандидатираш ли за президент? — погледна го Йоси.
— Още не, но мисля по въпроса. Ако Арафат се опита, и аз ще направя своя ход. Засега само тайно събирам подкрепа. Ами ти? Джовани ми каза, че се готвиш да създадеш нова партия.
Евреинът кимна с глава.
— Нито Партията на труда, нито Ликуд могат да донесат мир на тази страна, защото на първо място трябва да убедим обикновените израелци в необходимостта да бъде създадена палестинска държава. Човек без родина е човек без душа. — Йоси обичаше да повтаря тези думи. — В замяна палестинският народ трябва да признае еврейската държава и нейното право на съществуване.
— Ако това значи мир, много палестинци ще го приемат — заяви Ахмед. — Според мен другите три ключови проблема са еврейските селища, завръщането на осемстотинте хиляди палестински бежанци, които са изгубили всичко във войните срещу Израел, и Йерусалим. Какво ще направиш със селищата? — обърна се към Йоси той.
— В това отношение ще се наложи ние, израелците, да направим компромис. От години изпълняваме агресивна строителна програма в палестинските територии на Западния бряг и в Газа. Унищожихме много от вашите маслинови гори и пречехме на много палестинци да обработват земята си.
— Това е сериозен проблем, Йоси — съгласи се арабинът. — Това е нашият живот, прехраната ни, още отпреди Христос и Мохамед, даже отпреди Авраам.