— Хей, Кони, нещо интересно напоследък? — подвикна й веднъж Сет от алеята.
— Освен Блейк ли?
— Да, освен Блейк.
Кони се замисли за миг и след това поклати глава.
— Нищо.
— Не ти ли е скучно?
— Не.
— Ходиш ли на кино? Или четеш книги?
Кони впи в него спокойния си поглед „нямаме нищо общо“.
— Гледах „Батман“.
— А какво става с Джоуи? Двамата бяхте неразделни, сигурно ти липсва.
— Ще се върне.
След като старият въпрос за фасовете беше решен — Сет и Мери признаха, че навярно са преувеличили броя на изхвърлените в надуваемия басейн угарки през миналото лято и че са реагирали непремерено, те откриха в Карол Монахан богат източник на новини за местната организация на Демократическата партия, в чиито дълбоки води се впускаше Мери. Карол спокойно разказваше чудовищни истории за мръсни машинации, невидими връзки, нагласени обществени поръчки, изтичане на вътрешна информация и интересни сметки и се забавляваше на непрестореното смайване на Мери. За Мери Карол се превърна в „жив пример“ за корупцията в общинската администрация, която възнамеряваше да пребори. Най-хубавата черта на Карол беше, че тя като че ли никога не се променяше — продължаваше все така да се издокарва в четвъртък вечерта за някого, година след година поддържаше жива патриархалната традиция на град ските политици.
Но един ден изведнъж се промени. Вече се бяха случили доста промени. Кметът Норм Колман беше претърпял метаморфоза в републиканец и един бивш професионален борец се беше устремил към губернаторското кресло. В случая с Карол катализаторът беше новият й приятел Блейк, млад багерист с козя брадичка, с когото се бяха запознали в отдела за строителни разрешителни и заради когото тя рязко смени външния си вид. Отказа се от изрусяването и разголените рокли в полза на тесни панталони, проста прическа и по-малко грим. Една съвсем нова Карол, която никой не познаваше, една щастлива Карол изскачаше весело от пикапа на Блейк F-250, от който гърмеше баладичен рок из цялата улица, и затръшваше силно вратата. Не след дълго Блейк започна да преспива у тях, разхождаше се с тениски на „Вайкинг“, незавързани работнически обувки и с бира в ръка, а след това отряза дърветата в задния двор с моторна резачка и се развилия с един взет под наем багер. Отзад на пикапа му имаше лепенка: Аз съм бял и гласувам.
Полсънови, които неотдавна бяха приключили с дълго точил се ремонт, нямаха очи да се оплакват от шума и мръсотията, а Уолтър, от другата страна на Монаханови, беше твърде любезен или твърде зает, но когато Пати най-сетне се върна в края на август след няколко месеца в провинцията с Джоуи, направо пощуря и обиколи квартала, злобеейки с ококорени очи по адрес на Карол Монахан:
— Извинявайте, ама какво става тук? Някой може ли да ми каже какво става? Да не би да е обявена война на дърветата, пък аз да не съм разбрала? Кой е този Пол Бъниън3 с пикапа? Какво става? Тя нали е под наем тук? Откога е разрешено да унищожаваш дърветата, ако си под наем? Или пък някак е успяла да купи къщата, без да разберем? И как го е направила? Та тя не може да смени една изгоряла крушка, все вика мъжа ми! „Извинявай, че те притеснявам по време на вечеря, Уолтър, но като завъртя ключа, лампата не светва. Имаш ли нещо против да погледнеш? А и щом така и така си дошъл, скъпи, можеш ли да ми помогнеш с данъчната декларация? Трябва да я изпратя утре, пък лакът ми не е изсъхнал.“ Как е възможно такъв човек да се уреди с ипотека? Като си плати парцалките от „Виктория Сикретс“, едва ли й остават много пари в сметката. Как изобщо е възможно да има приятел? Нали имаше някакъв дебелак в Минеаполис? Сигурно някой трябва да му съобщи, а?
Едва когато стигна до вратата на Полсънови, които бяха в дъното на списъка й с дружелюбни съседи, Пати получи някакви отговори. Мери обясни, че Карол Монахан всъщност вече не била под наем. Къщата на Карол била една от онези няколкостотин, които общината била придобила в периода на упадък и сега продавала на безценица.
— И как така не съм разбрала за това? — попита Пати.
— Не си питала — отвърна Мери. И не се сдържа да не добави: — Никога не си проявявала интерес към политиката.
— Казваш, че я е взела евтино.
— Много евтино. Лесно е, ако имаш връзки.
— И ти какво смяташ за това?
— Мисля, че е отвратително както от фискална, така и от философска гледна точка — рече Мери. — Това е една от причините, поради които работя с Джим Шайбъл.
— Знаеш, че винаги съм харесвала този квартал. Харесваше ми да живея тук дори и в началото. А сега изведнъж всичко ми се струва толкова мръсно и грозно.