— А ти? — ван Рей кимна към Мишока.
— Ако си ми приятел, викай ми Мишок. Ако си ми враг, никога няма да узнаеш името ми.
Когато погледна високия мъж, клепачите на ван Рей наполовина покриха жълтеникавите му очи.
— Катин Крауфорд — Катин бе удивен от собствената си сговорчивост. — Когато разбера, как ме наричат враговете ми, веднага ще ви кажа, капитан ван Рей.
— Тръгваме на дълъг път — започна ван Рей. — Ще срещнете врагове, за чието съществуване не сте знаели. Ще се сблъскаме с Принс и Ръби Ред. Ще излетим с празен товарен кораб, а ще се върнем — ако чарковете на машината са в ред — с пълни хамбари. Искам да знаете, че такова пътуване е правено два пъти досега. Първия път закъсахме още на старта. Втория път почти стигнах до целта, но тя се оказа непостижима за някои от членовете на екипажа. Този път възнамерявам да излетим, да напълним трюмовете и да се върнем обратно.
— Накъде ние ще пътуваме? — попита Себастиан. Съществото на раменете му пристъпи от крак на крак, плесна с криле за равновесие. Размахът им бе почти седем фута3.
— Какво, капитане, има отвъд?
Ван Рей рязко вдигна глава, сякаш да види посоката на полета си. После бавно сведе поглед.
— Отвъд…
Мишока имаше странно усещане по кожата на врата си, като че ли тя беше дреха, някой я хваща за свободния край и тя започва да се разплита.
— Някъде отвъд се намира Нова — започна ван Рей.
Страх?
Само за миг Мишока потърси спомена за звездите, но откри съсипаното око на Дан.
И Катин си спомни за лутанията през капаните на множество спътници, очите му изпъкнаха върху лицето, докато някъде умираше едно неродено слънце.
— Отиваме на лов за Нова.
„Ето това е истинският страх — помисли си Мишока. — Много по-истински от обикновения звяр, който подскача в гърдите и се блъска в ребрата“.
„Това е началото на милиони експедиции — заключи Катин — с приковани на едно и също място крака.“
— Ние трябва да стигнем до огнения край на това избухващо слънце. Всичко в зоната на нова представлява изкривено пространство. Ние трябва да достигнем до ръба на хаоса и да донесем обратно тук шепа огън с възможно най-малко кацания по пътя. Там, където отиваме, всички закони са нарушени.
— За кои закони говорите? — попита Катин. — Човешките или природните, законите на физиката, психиката и химията?
Ван Рей направи кратка пауза.
— Всички.
Мишока дръпна кожения ремък от рамото си и сложи сиринкса в торбата.
— Това е състезание — продължи ван Рей. — Повтарям отново. Принс и Ръби Ред са нашите съперници. Няма човешки закон, на който да мога да ги подчиня. А когато доближим нова, останалите закони също ще рухнат.
Мишока разтърси глава и отметна кичурите коса от челото си.
— Капитане, това се очертава като безподобно пътуване.
Мускулите върху мургавото му лице заподскачаха, разкривиха се и най-сетне замръзнаха в широка усмивка, за да спрат треперенето. Ръката му, намираща се в торбата, удари по инкрустацията върху сиринкса.
— Съвсем безподобно пътуване. — Гласът му бе дрезгав, той облиза устни, сякаш предвкусваше опасността. — Прилича на пътуване, за което песни ще мога да пея. — И отново облиза устни.
— Ами… тази шепа огън, която трябва да донесем обратно тук — започна Линсеъс.
— Пълни трюмове — поправи го ван Рей. — Това значи седем тона. Седем самородни къса, по един тон всеки.
— Не можете да донесете у дома седем тона огън… — възкликна Идас.
— Та какво все пак ще превозваме, капитане? — довърши въпроса Линсеъс.
Екипажът чакаше. Тези, които стояха край тях, също чакаха.
Ван Рей се протегна и разтри дясното си рамо.
— Илирион — каза той. — А ще го вземем от източника. — Ръката му се отпусна. — Дайте ми вашите класификационни номера. После, следващия път искам да ви видя на Рок един час преди изгрев.
— Пийни си…
Мишока отблъсна ръката и продължи да танцува. Музиката заглушаваше камбанния звън, докато червените светлини се гонеха около бара.
— Пийни едно…
Мишока полюшваше бедра в такт с музиката. Тайи се полюшваше срещу него, отмяташе черната коса от блестящото си рамо. Очите й бяха затворени, устните потръпваха.
— Не ми се пие повече. Изпий го вместо мен — някой казваше някому.
Тя плесна с ръце и се приближи към него. Мишока примигна.
Тайи бе започнала да се разсейва във въздуха.
Той примигна отново.
Изведнъж забеляза, че Линсеъс държи сиринкса в белите си ръце. Брат му стоеше зад него. И двамата се смееха. Истинската Тайи седеше до ъгъловата маса и си бъркаше тестето карти.
— Хей — извика Мишока и забърза към тях. — Вижте, не си играйте с моя инструмент, не правете глупости. Ако можете да свирите, добре, но първо трябва да ме попитате.