— Добре — отговори Линсеъс. — Никой друг не те видя…
— Защото образът се намираше върху насочващия лъч — продължи Идас. — Извинявай.
— Добре, всичко е наред — отвърна Мишока и си взе сиринкса.
Той бе пиян и уморен. Излезе от бара и закриволичи покрай нажежения ръб на Хел3, за да пресече накрая моста, който водеше до Седемнадесета писта. Небето бе черно. Той се държеше за парапета и пръстите, дланта му и цялата ръка до лакътя се озаряваха изотдолу в оранжево.
Някой стоеше, подпрян на парапета пред него.
Той забави крачките си.
Катин бе вперил замечтан поглед в бездната, а лицето му, осветено отдолу, приличаше на дяволска маска.
Отначало Мишока си помисли, че Катин си говори сам. След това видя украсеното със скъпоценни камъни изобретение в ръката му.
— Врязано в човешкия мозък — Катин говореше на записващото си устройство, — точно в центъра между главния и гръбначния мозък, може да се открие нервно разклонение, което наподобява човешка фигура с дължина няколко сантиметра. То свързва сетивните възприятия, идващи отвън към мозъка с мисловните абстракции, формиращи се в него. То уравновесява възприятията, идващи от външния свят с вътрешното познание.
Вградено в разхлабения възел от противоречия, които обвързват един свят с друг свят…
— Ей, Катин.
Когато Катин го погледна, от лавата лъхна горещ въздух.
— …свързват звездна система със звездна система, поддържат сектора Драко около Сол, Федерацията Плеяди и Външните колонии всяка една като независима система. Ще откриеш хаос от дипломати, избрани или самоназначили се чиновници — честни или корумпирани, в зависимост от мястото, което заемат — накратко казано, една правителствена матрица, приела формата на света, който представлява. Нейната функция е да се намесва и да уравновесява социалното, икономическото и културното напрежение, което периодически разтърсва империята.
И ако някой успее да направи срез през дадена планета, в центъра на горящия газ той ще открие ядро от чиста нуклеарна материя, кондензирана и летлива, нагнетена до това състояние от тежестта на заобикалящата я материя, сферична или елипсовидна като формата на самото слънце. По време на слънчеви изригвания този център поема вибрациите директно чрез масата на планетата, за да ги умъртви и да канализира приливно-отливните размествания на пластовете по повърхността на слънцето.
Малките телца, които балансират перцептуалното налягане върху човешкия мозък, обаче, понякога се увреждат.
Често правителствените и дипломатически структури не успяват да овладеят напреженията на света, който управляват.
И когато балансиращият механизъм във вътрешността на дадено слънце се повреди, разпръскването на невероятна космическа енергия поражда онези титанични сили, които превръщат слънцето в Нова…
— Катин?
Той изключи записващото устройство и погледна Мишока.
— Какво правиш?
— Водя си бележки за моя роман.
— За какво твое?
— Това е архаичен жанр в изкуството, изместен от психорамата. Уви, в него са се прилагали такива изтънчени похвати, духовни и артистични, които нямат равни в днешните опосредствени форми. Аз съм един анахронизъм, Мишок — Катин се усмихна. — Благодаря ти за работата, която ми намери.
Мишока сви рамене.
— Ти за какво говореше?
— За психология. — Катин прибра записващото устройство обратно в джоба си. — За политика и за физика. За трите П-та4.
— Психология? — учудено възкликна Мишока. — Политика?
— Ти можеш ли да четеш и да пишеш? — попита Катин.
— На турски, гръцки и арабски. Но с английския не съм толкова добре. Написаните букви в него нямат нищо общо с произнасяните звуци.
Катин кимна утвърдително. Той също беше малко пиян.
— Мъдро. Затова английският е бил толкова подходящ за писане на романи. Но аз твърде много опростявам нещата.
— Та какво за психологията и политиката? Физиката я познавам.
— Всъщност, интересуват ме психологията и политиката на нашия капитан. Те ме интригуват. — Катин говореше към течащата, жареща ивица от разтопена скала, която се виеше на дълбочина двеста метра.
— По-точно какво?
— Психологията му, поне засега, ми е доста странна, защото е непозната. Ще имам възможност да го наблюдавам след като потеглим. Но политиката му дава богати възможности.
— Така ли? Какво значи всичко това?
Катин сплете пръстите си и облегна брадичка върху тях.
— Посещавах един институт за висше обучение, разположен сред руините на някога велика страна. Точно насреща имаше една сграда, наречена Психонаучна лаборатория ван Рей. Беше доста съвременна пристройка, струва ми се отпреди сто и четиресет години.