— …За това бяхме изгонени от Аргос в дивите райони на Табман…
— …а извън града има един-единствен начин да се живее и той е да се спусне човек дълбоко под морето и да си отработи дните на немилост в подводните илирионови мини…
— …И ние тримата, които под въздействието на блаженство не бяхме направили нищо, освен да се смеем и да подскачаме, не бяхме измамили никого…
— …Ние бяхме невинни…
— …Ние бяхме изпратени в мините. Работихме цяла година с кислородни маски и неопрени6 в подводните мини на Аргос…
— …Годината на Аргос е с три месеца по-дълга от годината на Земята, тя е с шест сезона вместо с четири…
— …И в началото на втората ни есен, обагрена в цветовете на морски водорасли, бяхме готови да напуснем това проклето място. Но Тобиас не пожела да тръгне с нас. Ръцете му бяха възприели ритъма на приливите и отливите, тежестта на рудата създаваше комфорт за неговите длани…
— …И така, ние оставихме брат си в илирионовите мини и се изкачихме сред звездите, уплашени…
— …Вижте, ние се уплашихме, че брат ни Тобиас е намерил нещо, което го откъсна от нас, че и ние можем да намерим нещо, което да ни раздели и нас, останалите двама братя…
— …защото си мислехме, че нас тримата нищо не може да ни раздели — Идас погледна към Мишока. — Затова зарязахме блаженството.
Линсеъс премигна.
— Ето какво значи илирион за нас.
— Пояснение — обади се Катин от другата страна на алеята. — Външните колонии днес се състоят от четиридесет и две планети и около седем билиона население. На практика цялата тази популация по един или друг начин има нещо общо с прекия добив на илирион. И мисля, че приблизително всеки трети от тях е прекарал целия си живот или част от него в работа, свързана с приложението на илириона или с неговите продукти.
— Такава е статистиката — обади се Идас — за далечните Външни колонии.
Черните криле се разпериха, щом Себастиян се изправи и хвана ръката на Тайи.
Мишока се почеса по главата.
— Добре. Хайде сега да се изплюем в тази река и да отиваме към кораба.
Близнаците слязоха от парапета. Мишока се надвеси над горещия пролом и сбърчи устни.
— Какво правиш?
— Плюя в Хел3. Циганите трябва да се изплюят по три пъти във всяка река, която прекосяват — обясни Мишока на Катин. — Иначе могат да се случат лоши неща.
— Но ние живеем в трийсет и първия век. За какви лоши неща говориш?
Мишока сви рамене.
— Аз никога досега не съм плюл в никаква река.
— Това може да е само за циганите.
— Мисля, че една хубава идея това е — каза Тайи и се опря на парапета до Мишока. Себастиян се изправи до рамото й. Единият от зверовете над тях попадна в горещия въздушен вихър и излетя в тъмнината.
— Какво това е? — Тайи изведнъж се намръщи и посочи нанякъде.
— Къде? — Мишока се огледа.
Тя посочи с пръст зад него към стената на каньона.
— Ей — възкликна Катин. — Та това е слепецът.
— Този, който ти развали свирнята.
Линсеъс се промуши между тях.
— Той е болен — той присви очите си с цвят на кръв. — Онзи човек там е болен.
Подлуден от проблясъците около него, Дан се спускаше надолу по ръба към самата лава.
— Той ще изгори — извика Катин, присъединявайки се към останалите.
— Но той не усеща топлината — възкликна Мишока. — Той не вижда, той вероятно дори не знае…
Идас, а след него и Линсеъс, се отблъснаха от парапета и затичаха по моста.
— Хайде! — извика Мишока и ги последва.
Тайи и Себастиян идваха след тях, а последен беше Катин.
На десет метра под ръба Дан се спря на една скала с ръце, протегнати напред, сякаш се готвеше да се гмурне в ада.
Като стигнаха началото на моста, близнаците вече се изкачваха по парапета. Върху очертанията на каньона точно над стареца се появи фигура.
— Дан!
Лицето на ван Рей светеше, озарено от пламък. Той скочи напред. Изпод сандалите му изхвръкнаха глинести шисти и затрополяха пред него, докато той се хлъзгаше по склона.
— Дан, недей…
Дан обаче го направи.
Тялото му се закачи на една оголена издатина, шестдесет фута по-долу, след това се изтърколи надолу.
Мишока се вкопчи в парапета и се надвеси, притиснал корем в перилата.
Малко след това и Катин се озова до него, надвесил се още по-напред.
— Ох! — прошепна Мишока, дръпна се назад и извърна лице.
Капитан ван Рей стигна до скалата, от която се бе хвърлил Дан. Приклекна на едно коляно и с две ръце се подпря на камъка, вперил поглед надолу. Към него се спуснаха призраци (животните на Себастиян), после отново се издигнаха, без да хвърлят сянка. Близнаците бяха спрели на издатините над него.