— Влез вътре, Че, и подосаждай малко на капитана. Познаваш ли Лорк ван Рей?
— Господи, момчето, което печели всички състезания? Та той сигурно има повече пари и от теб…
— Шшшт! — театрално прошепна Принс на влизане в кабината. — Не искам той да разбере.
Лорк вдигна кораба от планината и го завъртя.
— Значи ти си този, който печели всички награди. Толкова си хубав!
Че-онг бе облечена в съвсем прозрачна грейка.
— С този кораб ли ги спечели?
Все още задъхана от катеренето, тя огледа кабината. Червените ареоли на гърдите й се очертаваха върху винила при всяко вдишване и издишване.
— Това е прекрасно. Никога не съм се качвала на яхта.
След нея нахлу цялата тумба:
— Някой иска ли от това, реколта четиридесет и осма…?
— Не чувам никаква музика тук. Защо няма музика…?
— Сесил, имаш ли още от онзи златист прах?
— Ние сме над йоносферата, глупак такъв, и електромагнитните вълни не се отразяват тук. Освен това ние се движим твърде…
Че-онг се обърна към всички.
— О, Сесил, къде се дяна този вълшебен златист прашец? Принс, Лорк, трябва да го опитате. Сесил е син на майор…
— Губернатор…
— На един от онези мънички светове, за които само сме чували, че били далече-далече оттук. Той носеше този златист прашец, който те събират от скалните пукнатини. О, виж, той има още много.
Светът под тях започна да се върти.
— Виж, Принс, вдишваш го ето така. Ааах! Това те кара да виждаш най-прекрасните цветове във всяка гледка, да чуваш най-невероятни звуци, а съзнанието ти се втурва и изпълва всяка дума с нов смисъл. Хайде, Лорк…
— Внимавай! — засмя се Принс. — Той трябва да ни върне обратно в Париж.
— Ох — възкликна Че, — това няма да му попречи. Ние просто ще пристигнем по-бързо. Това е то.
Останалите се обадиха зад тях:
— Къде каза тя, че ще бъде този проклет купон?
— В Ил Сент Луис. Това е в Париж.
— Къде…?
— Париж, сладурче, Париж. Отиваме на купон в…
Драко, Земя, Париж, 3162
В средата на четвърти век византийският император Юлий, изтощен от социалните брожения на Сите дьо Пари (чието население, под хиляда жители по онова време, обитавало главно шатри от кожа, скупчени около храм от камък и дърво, изграден в чест на Великата Майка), се преместил оттатък реката на един по-малък остров.
През първата половина на двадесети век царицата на световната козметична индустрия, в желанието си да избяга от претенциите на Дясната банка и от бохемските ексцесии на Лявата, издигнала тук своя парижки pied a terre11, чиито стени били покрити с безценни произведения на изкуството (в същото време дървеният храм на отвъдния бряг на реката бил заменен от катедрала с две кули-близнаци).
В края на тридесет и първи век централното авеню беше залято от светлини, в страничните алеи ехтеше музика, лееше се пиене, всичко беше изпъстрено от менажерии и игрални домове, нощта се раздираше от илюминации и фойерверки — на Ил Сент Луис течеше купонът на Принс Ред.
— Оттук! Насреща!
Бяха се струпали върху рамковия мост. Черната Сена блещукаше в тъмнината. На отсрещния бряг каменните балюстради бяха скрити зад гъста зеленина. Скулптурните контрафорси на Нотр Дам, осветени отдолу, се издигаха между дърветата в парка на Сите.
— Никой не може да дойде на моя остров без маска — извика Принс.
Като стигнаха в средата на моста, той скочи върху парапета, хвана се за една от гредите, заразмахва сребърната си ръка над тълпата.
— Вие сте на купон! Вие сте на купон при Принс! И всеки трябва да носи маска!
В тъмнината зад скулестото му лице разцъфнаха сини и червени кълба фойерверки.
— Страхотно е! — изпищя Че-онг и се втурна към парапета. — Но ако си сложа маска, никой няма да ме познае, Принс! В студиото ми казаха, че мога да дойда тук, само ако имам достатъчно силна изява!
Той скочи, сграбчи виниловата й ръкавица и я поведе надолу по стълбите. Там, върху стативи, втренчено гледаха стотици глави-маски.
— За теб, Че, аз съм приготвил специална маска! — той смъкна една прозрачна, два фута висока, глава на плъх с уши, обрамчени с бяла козина, с вежди от златна сърма и скъпоценни камъни, поклащащи се в краищата на телените мустачки.