— Да свириш. Виж, капитане, аз наистина не обичам, когато хората се подиграват на моя инструмент…
Посегна и си го взе.14
Лорк го вдигна по-високо, така че Мишока не можеше да го стигне. После се засмя.
— Дръж.
Мишока взе сиринкса и бързо отиде до шахматната дъска. Отвори сака си и сложи сиринкса в него.
— Да свиря, значи — повтори Лорк. — Нямам време за това. Особено, ако трябва да победя Принс Ред заради този проклет илирион.
— Капитан ван Рей!
Лорк погледна нагоре.
— Ще ни кажеш ли какво става?
— Какво искате да знаете?
Катин отпусна ръка върху ключа, за да задейства отново шахматната дъска.
— Къде отиваме? Как ще стигнем до там? И защо?
Минути след това Лорк се изправи.
— Какво ме питаш, Катин?
Шахматната дъска светна и освети лицето на Катин.
— Ти си започнал една игра, игра срещу Ред-шифт лимитед. Какви са правилата? Каква е наградата?
Лорк поклати глава.
— Хайде пак.
— Добре. Как илириона получим ще?
— Да. Как имаме ще го? — Мекият глас на Тайи ги накара да се огледат. В подножието на моста, точно зад Себастиан, тя разбъркваше тесте карти. Когато я погледнаха тя спря. — Във взривеното слънце да не би да гмурнем се? — Поклати глава. — Как, капитане?
Лорк сложи ръце върху изпъкналите капачки на коленете си.
— Линсеъс? Идас?
Върху двете срещуположни стени висяха две позлатени рамки от по шест фута. В едната, точно над главата на Мишока, Идас се беше излегнал на хълбок под светлините на неговия компютър. На отсрещната стена в друга рамка проблясваха коса и клепачи, а бледият Линсеъс се беше усукал между кабелите си.
— Докато ни возите, пускайте по едно ухо тук.
— Добре, капитане — промърмори Идас като човек, който бълнува.
Лорк се изправи и скръсти ръце.
— За първи път ми се наложи да задам този въпрос преди много, много години. Човекът, който ми даде отговор бе Дан.
— Слепият Дан? — обади се Мишока.
— Дан, който скочи…? — чу се и гласът на Катин.
Лорк кимна.
— Вместо този товарен гърбушко — той вдигна поглед нагоре, където симулираните звезди кръжаха върху високия, тъмен таван, за да им напомнят, че освен между басейни, папрати и скални форми, те летят между различни светове, — на времето имах състезателна лодка, на която Дан бе мачтов киборг. Веднъж закъсах на един купон в Париж. Тогава Дан се погрижи за мен и ме заведе в Арк. Прелетя целия път сам. Другият ми мачтов киборг, един приятел от колежа, се уплаши и избяга. — Поклати глава. — Това бе нормално. Но аз бях там. Та, как бих могъл да се сдобия с достатъчно илирион, така че да съсипя Ред-шифт преди те да са съсипали нас? Колко ли хора искат да разберат това? Споделих това една вечер с Дан, докато си пиехме пиенето край яхт-басейна. Възможно ли е човек да загребе материя от някое слънце?
Той пъхна палец в колана си, погледна един от противовятърните прозоречни ириси, който се затваряше над бара и каза:
— Аз съм попадал веднъж в Нова. — Лорк се огледа. — Това ме накара да изслушам цялата история.
— Какво се е случило с него? — попита Мишока.
— Колко време е прекарал там и как е успял да се измъкне? Ето това искам да разбера. — Катин върна топа на шахматната дъска и се отпусна върху желето. — Хайде, кажи къде се е намирал Дан по време на засмукването?
— Когато звездата изригнала, той е бил в екипажа на един продоволствен кораб, който правел необходимите доставки за една от изследователските станции на института Алкейн.
Мишока погледна назад към Тайи и Себастиян, които слушаха от стълбите в края на рампата. Тайи отново разбъркваше колодата карти.
— След хиляди години проучване на всичко близко и далечно, обезкуражаващ е фактът колко малко знаем за явленията в центъра на най-пагубните звездни катастрофи. Външно звездата не се променя, само строежът на материята във вътрешността й се разрушава от процес, който все още не е напълно изяснен. Той може да бъде резултат от хармонични приливни вибрации. Това може да бъде дори една зловеща шега на демона Максуел15. Най-дълготрайните наблюдения върху възникването на Нова са продължили една година и половина, но те винаги са улавяли процесите след тяхното начало. Истинското време, необходимо на Нова да достигне максималната си интензивност, считано от момента на изригването, е едва няколко часа. При „раждане“ на Свръхнова изригването продължава около два дена, но в нашата галактика са регистрирани само две такива събития — едното през тринадесети век от съзвездието Касиопея и другата, неназована звезда, през двадесет и четвърти век и нито една от двете не се е поддавала на по-близко проучване. Интензитета на Свръхнова нараства няколко стотин хиляди пъти. Сумарните светлинни и лъчеви смущения, получените от Свръхнова са по-големи от общата светлина на всички звезди в галактиката. Алкейн са открили други галактики, просто защото в тях се е появила Свръхнова и почти тоталната анихилация на една-единствена звезда е направила видима цялата галактика от няколко милиарда звезди.
15
Поредната издънка на преводачката. Физическата абстракция, за която става дума, се казва „демон на Максуел“. Бел.Mandor.