— Защото хората са глупави, ограничени и се страхуват от всичко, което е различно. — Катин затвори очи. — Затова аз предпочитам спътниците. Дори спътникът да е достатъчно голям, на него трудно могат да се съберат толкова много хора, че да се случат такива неща. — Очите му се отвориха. — Мишок, помисли върху едно нещо. Капитан ван Рей има куплунги. Той е един от най-богатите хора във вселената. Има ги всеки рудокопач или метач по улиците, всеки барман или чиновник, имаш ги и ти. Във Федерацията Плеяди или във Външните колонии това е абсолютно повсеместно културно явление — част от начина всички машини да се разглеждат като естествено продължение на човека. От Аштън Кларк насам това се приема от всички социални слоеве. Преди този разговор можех с пълна убеденост да твърдя, че това е масово явление и на Земята. Преди да ми напомниш, че в странния свят, който представлява нашето праотечество, са успели да се съхранят и до днес някои невероятни културни анахронизми. Но фактът, че съществува група цигани без имплантирани свързочни устройства, обеднели до крайност, опитващи се да работят там, където няма работа, предсказващи съдбата на хората но начин, който те самите са престанали да разбират, докато останалата част от вселената е успяла да постигне разбирането на прадедите им отпреди хиляда и петстотин години — едва ли има нещо по-объркващо за обикновените куплунгирани работещи мъже и жени от тези необуздани евнуси, които се настаняват в градовете. Евнуси? Включването ти към една машина се нарича свръзка. Дори не би могъл да повярваш като ти кажа откъде идва този израз. Не, и аз не разбирам защо се е случило така. Но отчасти си обяснявам какво точно се е случило. — Той поклати глава. — Земята е странно място. Четири години съм ходил на училище там и едва бях започнал да осъзнавам колко я разбирам. Тези от нас, които не са родени там никога не ще съумеят да си я представляват напълно. Мисля, че дори в останалата част от Драко ние водим далеч по-простичък начин на живот. — Катин погледна картата в ръката си. — Знаеш ли името на тази карта, която сви?
Мишока кимна с глава.
— Слънце.
— Нали знаеш, че ако задигаш така по някоя и друга карта, предсказанията никога няма да бъдат точни. Капитанът много силно искаше да види точно тази карта.
— Зная. — Пръстите му се плъзнаха по дръжката на сака. — Картите вече предсказаха, че ще застана между капитана и неговото слънце. А аз току-що бях задигнал картата от тестето. — Мишока поклати глава.
Катин вдигна картата.
— Защо не я върнеш? Ако имаш намерение да го направиш, можеш да се извиниш, че вдигна цялата олелия.
Мишока сведе за малко поглед. После стана, взе картата и тръгна към салона.
Катин го проследи с поглед, докато зави зад ъгъла. После кръстоса ръце и сведе глава в размисъл. Спомените му се понесоха към белия прах на незабравимите за него спътници.
В тишината на стаята Катин потъна в размисъл. Накрая дори затвори очи. Нещо го дръпна по бедрото. Той се ококори.
— Ей…
Линсеъс (със сянката на Идас върху рамото му) се бе приближил до него и беше извадил за верижката записващото устройство от джоба му. Той държеше в ръка инкрустираната със скъпоценни камъни кутия.
— За какво служии…
— …това нещо? — довърши въпроса Идас.
— Имаш ли нещо против да ми го върнеш? — Раздразнението на Катин идваше всъщност от това, че му бяха прекъснали мислите, но се подсилваше от тяхната самонадеяност.
— Видяхме те да си играеш с него още на пристанището. — Идас взе записващото устройство от белите пръсти на брат си и го връчи обратно на Катин.
— Виж какво… — започна Катин. — Благодаря!
Катин посегна да го прибере отново в джоба си.
— Покажи ни как работи…
— …и за какво го използваш.
Катин помълча малко, а после отново извади диктофона.
— Това е само един матричен диктофон, на който мога да диктувам бележките си, да ги записвам и да ги съхранявам там. Използвам го, за да напиша един роман.
— Ей, аз знам какво е това… — възкликна Идас.
— …аз също. Но защо искаш да…
— …правиш такова нещо…
— …защо не направиш просто една психорама…
— …това е далеч по-лесно. Ние присъстваме…
— …ли там?
Катин се усети, че започва да говори за четири неща едновременно. После се засмя.
— Вижте, вие прославени квакери на сол и пипер17, аз не мога да мисля по този начин. — Замисли се за момент. — Не зная защо искам да напиша роман. Сигурен съм, че ако имах техниката, парите и връзките в студио за психорама, щеше да е по-лесно да направя психорама. Но аз не искам това. И нямам представа дали вие ще „присъствате“ в него или не. Все още не съм мислил върху сюжета. Засега само си водя бележки върху темата.
17
В оригинала: „salt and pepper shakers“, преносно: смесват много неща наведнъж. Нищо общо с квакерите. Изобщо целият превод е толкова опропастен, че не мога да коментирам всички грешки. Бел.Mandor.