Мишока се подсмихна и заподскача към гостната.
Купонът беше записван, презаписван и пре-презаписван отново. Размножените мелодии бяха оформили десетки Тайи-та, танцуващи в различен ритъм. Предишните близнаци сега представляваха множество дуо-чифтове. Себастиан, Себастиан и Себастиан, в различни стадии на опиянение, се наливаха с питиета в червено, синьо и зелено.
Лорк влезе след Мишока.
— Линсеъс, Идас! Носим ви вашето… Не мога да различа кой кой е. Млъкнете за малко! — Той натисна копчето на сензорното записващо устройство върху стената…
Близнаците го гледаха от ръба на пясъчния басейн. Белите длани се разтвориха, а черните се събраха.
Тайи седеше в краката на Себастиан, прегърнала коленете си. Сивите й очи проблясваха под трепкащите мигли.
Адамовата ябълка на Катин мърдаше на дългата му шия.
Принс и Ръби спряха да съзерцават Голд и се обърнаха.
— Ние май сложихме сурдинка на сборището. Ръби предложи да си продължат забавленията и да забравят, че сме тук, но… — Той вдигна рамене. — Радвам се, че се срещаме тук. Йорги никак не искаше да ми казва къде сте. Той ти е голям приятел. Но не толкова голям, колкото голям враг съм ти аз. — Черната винилова дреха висеше свободно върху мършавите му гърди. Ръбестите му ребра остро изпъкваха. Черни панталони, черни ботуши. Около предмишницата му горната част на ръкавицата беше украсена с бяла кожа.
Една ръка блъсна Лорк в гърдите. Блъсна го отново и отново. Ръката беше вътре в него.
— Доста заплахи получих от теб и то по много интересен начин. Как мислиш да ги изпълниш? — Страхът на Лорк се подсилваше под въздействието на дрогата.
Прйнс направи крачка напред. Крилото на Себастиановото животно го бръсна по прасеца.
— Моля…
Принс погледна надолу към създанието. Спря пред пясъчния басейн, наведе се между близнаците, зарови изкуствената си ръка в пясъка и я сви в юмрук.
— Ах-х-х…
Дъхът му, макар и през отворена уста, изсвистя. Сега застана прав и разтвори пръстите си.
Върху килима падна и задими мътно стъкло. Идас бързо отдръпна краката си. Линсеъс само замига по-бързо.
— Това ли е отговорът на моя въпрос?
— Приеми го като демонстрация на моята любов към силата и красотата. Виждаш ли? — Той подритна парчетата горещо стъкло на килима. — Ба-а-а! Твърде много примеси има, за да конкурира Мурано20. Дойдох тук…
— За да ме убиеш ли?
— За да те убедя.
— Какво освен убеждението си донесъл?
— Дясната си ръка. Зная, че си невъоръжен. Вярвам на моето оръжие. Ние и двамата свирим без ноти, Лорк. А Аштън Кларк е установил определени правила на играта.
— Принс, какво се опитваш да направиш?
— Да запазя нещата такива, каквито са.
— Застоят е смърт.
— Но не е толкова разрушителен, колкото са вашите налудничави движения.
— Помниш ли, че аз съм пират?
— Ти си на път много скоро да станеш най-опасният криминален престъпник във вселената.
— Имаш ли да ми кажеш нещо, което аз да не знам?
— Искрено се надявам, че нямам. За теб тук, заради световете около нас… — Принс се разсмя. — По силата на всички логични аргументи, Лорк, аз съм правият, поне докато трае тази битка. Ти наясно ли си с това?
Лорк присви очи.
— Зная, че търсиш илирион — продължи Принс. — Единствената причина, поради която го търсиш, е да нарушиш равновесието на силите. Ако не беше така, той не би струвал нищо за теб. А знаеш ли, какво ще стане след това?
Лорк размърда устни.
— Ще ти кажа: това ще съсипе икономиката на Външните колонии. Ще се появи огромна вълна от работници за нови работни места. Ще гъмжи от тях. Империята ще бъде изправена пред война, както е било при смазването на Вега. Когато компания като Ред-шифт лимитед достигне своята точка на културен застой, това е равносилно на разрушение. Това ще унищожи толкова много работни места, за толкова хора в Драко, колкото унищожението на моите компании би означавало за Плеяди. Това добре ли пасва на твоите доводи?
— Лорк, ти си непоправим!
— Облекчава ли те това, че съм мислил по въпроса?
— Ужасѐн съм.
— Има и друг довод, който можеш да използваш, Принс. Ти се бориш не само за Дракон, но също и за икономическата стабилност на Външните колонии. Ако победя аз, една трета от Галактиката ще се придвижи напред, а две трети ще изостанат. Ако победиш ти, в две трети от Галактиката ще се запази статуквото, а една трета ще пропадне.
Принс кимна с глава.
— Е сега вече твоята логика ме съкруши.
— Аз трябва да оцелея.
Принс замълча за момент. Намръщи се, а след малко изненадващо се разсмя.
— Това ли е всичко, което можеш да кажеш?
20
Остров край Венеция, където се намира най-старата в Европа фабрика за стъкло, известна с изящните си изделия. Бел.пр.