— Торус26!
Бръчки насекоха лицето на Лорк. Главата му се наведе, сякаш за да избегне блясъка на силна светлина. После уплашените му черти отново се вдигнаха.
— Торус ли каза? Торус? Да. Това слънце се превърна в една поничка с голяма дупка, достатъчна да побере два Юпитера един до друг.
— Но учените от Алкейн изследват процеса на превръщане в Нова вече почти сто години. Защо не са знаели това?
— Преместването на материята се извършва изцяло навътре, към центъра на слънцето. Преместването на енергията протича в обратна посока, изцяло навън. Гравитационните сили теглят всичко навътре към дупката. Преместването на енергията поддържа температурата толкова ниска, колкото е температурата на повърхността на гигантска червена звезда — много под петстотин градуса.
И въпреки, че стаята беше прохладна, Катин забеляза пот да избива в бръчките по челото на Лорк.
— Топологичното издължаване на торус с подобни размери, цялата корона, която се вижда от всички станции на Алкейн, почти напълно съвпада с формата на кълбо. Дупка с такава големина, може да бъде сравнена с размерите на огнено кълбо, та такава дупка е трудно откриваема, освен ако човек не знае къде точно се намира, или да попадне на нея по случайност. — Пръстите върху облегалката на стола се разтвориха изведнъж и започнаха да треперят. — Илирионът…
— Ти… ти взе ли си твоя илирион, капитане?
Лорк отново вдигна ръка пред лицето си, този път свита в юмрук. Опита се да фокусира погледа си върху него. С другата ръка посегна да го сграбчи, почти го изпусна, посегна отново, нищо не хвана, и отново — разтворените пръсти уловиха свитите. Удвоеният юмрук се разтърси като при паралитичен гърч.
— Седем тона! Единствената материя, която се състои от над триста елемента и е достатъчно плътна, за да изпълни центъра на дупката. Илирион! Там той се намира в свободно състояние и всеки, който иска, може да се гмурне вътре и да го вземе. Влезте с кораба си там, огледайте се да го видите къде е и го съберете с енергийните си платна. Илирион, почти чист, без примеси. — Ръцете му се разделиха. — Просто минете с включени сензорни входове и се огледайте да видите къде е. — Сведе лице надолу. — Тя лежи там, лицето й… лицето й е забавна развалина в центъра на ада. А аз размахах седемте си ръце през ослепителния ден, за да хвана отломките от ада, които хвърчаха наоколо… — Той отново вдигна галава. — В Нова Бразилия има илирионов рудник… — Зад прозореца в небето висеше една огромна пъстра планета. — Тук имат оборудване за транспорт на илириона. Но трябваше да видиш лицата им, когато докарахме нашите седем тона, а Мишок? — той отново се изсмя високо. — Нали така, Мишок? Ти ми разказа на какво приличали, нали?… Мишок?
— Точно така, капитане.
Лорк кимна, пое дълбоко въздух.
— Катин, Мишок, вашата работа приключи. Сега ще получите документите си за освобождаване. Оттук редовно заминават кораби. Не очаквам да срещнете трудности с пътуването.
— Капитане — полюбопитства Катин, — ти какво ще правиш сега?
— Отивам на Нова Бразилия. Там е домът, където съм преживял много хубави мигове в детството си. Ще се върна там и ще… чакам.
— Има ли нещо, което можеш да правиш, капитане? Гледах и…
— Какво? Говори по-високо.
— Казах, че аз съм добре и гледах! — гласът на Катин пресекна.
— Ти гледаше как да се махнеш. А аз се оглеждах в търсене на центъра. Изкривяването на нервните окончания е проникнало чак до мозъка. Невроконгруенция27. — Той поклати глава. — Мишок, Катин, Аштън Кларк да ви пази!
— Но капитане…
— Аштън Кларк.
Катин погледна Мишока и после пак капитана. Мишока мачкаше каиша на сака с ръка. След това вдигна поглед. След миг двамата се обърнаха и излязоха от затъмнената стая.
Навън още веднаж огледаха лунния пейзаж.
— И така — започна Катин, — ван Рей получи своето, а Принс и Ръби не.
26
В математиката — ротационна повърхнина, получена от въртенето на окръжност около ос, която лежи в равнината й, но не я пресича във вътрешността на дупката. Бел.пр.