— Ние ще го поправим. Приключиш ли с изпускането на парата — поемаш.
Внезапно Корбел се почувства така, сякаш Луната се бе отделила от краката му и се отдалечаваше с главозамайваща скорост.
Изстрелването беше доста твърдо. Пред очите на Корбел се завъртяха червени кръгове, бузите му се отдръпнаха назад към ушите. Но корабът издържа. Беше построен така, че да понася дори разнопосочни електромагнитни течения.
Оцеля и Корбел. Надигна се тъкмо навреме от креслото, за да проследи чезнещия в далечината лунен хоризонт — една незабравима гледка.
Следващите дни прекара в безтегловност. Все още не беше достигнал рам-скорост. Бяха го насочили към вътрешната орбита на Меркурий, където слънчевият вятър бе най-плътен. Протони. Най-доброто гориво за двигателите, а слънчевата гравитация щеше да послужи за трамплин.
А междувременно, разполагаше с много свободно време за да се заеме с компютъра.
От първо си мислеше, че Държавата се е погрижила да следи заниманията му. Но скоро престана да обръща внимание на тази идея. Каквото и да правеше, вече беше твърде късно, за да го спрат.
Приключи работата с компютъра и получените отговори напълно го задоволяваха. При по-високи скорости рам-полетата се самоусилваха — щяха да поддържат себе си и кораба. Нямаше никакви ограничения в скоростта на сеещия рам-звездолет.
Сега, когато разполагаше с времето си, той се настани зад контролния пулт и се захвана с полетата.
Разтвори ги като невидими криле. Корпусът трепереше, шибан от едва контролираните изригвания на термоядрения двигател. Стараеше се да държи полето в близост до кораба, опасявайки се, че може да наруши крехкото равновесие, там където потокът от протони рязко се променяше. С времето започна да придобива усет за тази работа. Благодарение на РНК-подготовката, скоро можеше да направлява кораба със затворени очи.
Чувстваше се като гигант, снабден с неимоверен, летящ фалус от метал и огън, който разхвърляше семена над светове, непознали вкуса на живота и пронизваше с рев техните слънчеви системи. Когато ги наближаваше, тягата намаляваше, тъй като звездолетът и слънчевият вятър се движеха в противоположни посоки. Но заловеше ли вятъра в своите мрежи, подобно на уловен в корабно платно морски бриз, той го насочваше зад себе си и наново ускоряваше. С всяка измината секунда, звездолетът се движеше все по-бързо.
Това усещане за сила — за неизмерима мъжествена мощ — вероятно бе част от РНК-обучението. Но това вече нямаше значение за него. Усещането бе станало и неделима част от Джеръм Корбел.
Подмина орбитата на Марс и когато се скри от директната светлина на Слънцето, поиска от компютъра да получи пълна видимост. Стените на сферичната пилотска кабина сякаш се стопиха и небето блесна над него. Наблизо нямаше други планети. Виждаше само милиарди ярки светлинки. Гледката не се изчерпваше само със звездите. Изгореният водород създаваше призрачен пръстен около кораба.
С течение на времето, този пръстен щеше да се разширява. Засега тягата му беше все още доста слаба, колкото да балансира притеглянето на слънцето.
Когато навлезе в орбита около Юпитер, той нагласи полето така, че протонният поток да протича встрани. Не само увеличи тягата, но със сигурност внесе смут в душата на Пирс и неговата безлична Държава. Вероятно са предположили, че си играе с полето и проверява двигателите. Може би. Промяната в курса бе едва забележима, щеше да измине доста време, преди да й обърнат внимание.
Не такъв бе първоначалният му план. В действителност, възнамеряваше да промени посоката, едва когато стигне на половината път до звездата на Ван Маан. Така щеше да разполага с преднина от петнадесет години, в случай, че е сбъркал в предположенията си и Държавата е в състояние да го спре.
Трябваше да се откаже от подобна предвидливост. След трийсет години Пирс може да е умрял и да не научи за това, което е направил Корбел — а подобна мисъл за него беше направо непоносима.
Някъде към далечните граници на системата тягата намаля и спадна почти до нула. Протонният поток тук бе съвсем слаб. Все пак бе достатъчен, за да повишава макар и бавно скоростта на полета и това беше най-важното. Колкото по-бързо се движеше, толкова по-голям щеше да бъде протонният приток. Вече беше поел на път.
Намираше се отвъд Плутон, когато за пръв път чу гласът на контрольора:
— Говори Пирса за Държавата. Отговаряй, Корбел. Повреда ли имаш? Можем ли да ти помогнем? Не разполагаме със спасителен кораб, но можеш да се посъветваш с нас. Пирса за Държавата, Пирса за Държавата…
Корбел се усмихна напрегнато. Пирса? За времето на полета контрольорът очевидно бе позабравил наученият, с помощта на РНК-инжекциите език, или пък нещо го тревожеше.