Корбел изгуби двадесет минути, докато ориентира сигналния лазер към лунната база. Лъчът бе твърде тънък, за да позволи бързо насочване. След като го нагласи, той отвърна:
— Тук е Корбел за себе си, Корбел за себе си. С мен всичко е наред. Вие как сте?
Все повече се занимаваше с компютъра. Едно нещо го притесняваше — завръщането в Слънчевата система. Възнамеряваше да отсъства доста по-дълго, отколкото беше предвиждала Държавата. Ами ако на Луната не живее никой, когато се завърне?
Проблемът не беше от лесните. Ако успее да стигне Луната с резервно гориво (при условие, че не възникнат аварийни ситуации), лесно ще навлезе в земна орбита. Корабът бе създаден да издържа на огромни натоварвания — включително и при метеорно навлизане в атмосферата. Но каквото и да стореше, маневрените двигатели не бяха в състояние да го приземят.
Освен ако не се раздели с част от кораба. На такъв етап генераторите на рам-поле едва ли ще са му нужни… Е, като му дойде времето, ще го измисли. Разполагаше с цяла вечност.
Отговорът от Луната пристигна след девет часа.
— Пирса за Държавата. Корбел, не те разбираме. Намираш се встрани от курса. Първата ти цел е звездата на Ван Маан. Вместо това се насочваш към Сагитариус. В тази посока няма система с планети, подобни на Земята. Какво, по дяволите, смяташ че вършиш? Повтарям. Пирса, за Държавата, Пирса…
Корбел се опита да го изключи. Не бяха го учили как се прави по време на подготовката. Накрая се сети и нареди на компютъра да изключи приемника.
След известно време, насочи отново лазера към лунната база и започна да предава.
— Говори Корбел за себе си, Корбел за себе си. Омръзна ми да ви слушам всеки път, когато реша да ви кажа нещо. Това е последният ми разговор с вас.
Нямам никакво намерение да посещавам звездите от вашия списък.
С времето осъзнах, че колкото е по-голяма скоростта на кораба, толкова повече в моя полза ще работи Теорията на относителността. Ако спирам на всеки десет-петнадесет светлинни години за да спускам сонда, така както го искате вие, ще изгубя двеста години в това занимание и няма да стигна доникъде. Но ако насоча кораба в една точка и продължа без да спирам, мога да натрупам неимоверно висок тау-фактор. Според моите изчисления, ако поддържам неизменно ускорение от една гравитационна единица, бих могъл да достигна галактическото ядро за двадесет и една години корабно време. Знаеш ли, Пирс, просто не можех да устоя на изкушението. Ти беше този, който ме нарече турист, не помниш ли? И така, звездите от галактическото ядро не са като тези по края. Скупчени са на разстояние от половин светлинна година една от друга, ако може да се вярва на вашите теории. Доста интересна гледка ще бъде.
Така че, смятам да се захвана със самостоятелни изследвания. Възможно е да се натъкна на някоя от вашите планети с редуцирани атмосфери и тогава ще спусна над нея сонда. Може и да не го сторя. Ще се видим след приблизително седемдесет хиляди години, по вашето летоброене. Дотогава нищо чудно безценната ви Държава да се е разпаднала или да са възникнали нови колонии и някои от тях да воюват с вас. Смятам да се присъединя към тях. Или пък… — Корбел се замисли и почеса нос. — Ще трябва да го проверя на компютъра. Но дори и да не ми хареса нито един от вашите светове, когато се върна, винаги ще мога да се отправя към Магелановия облак. Едва ли ще ми отнеме повече от двайсет и пет години. Корабно време.
ВТОРА ГЛАВА
ДОН ЖУАН
1
За Корбел названията имаха особено значение. Останал сам, в своята миниатюрна вселена, отделен от човечеството, с единствен събеседник — компютърът с ласкав глас, Корбел се зае да окачва табелки на всичко.
Нарече себе си Джейбии Корбел, както обичаше да му викат в предишния живот.
Да, това решение беше важно. От известно време мислеше за себе си, като за Корбел Модел II (мъртволед, или престъпникът с промит мозък: иначе казано Марко Тотев). Отказа се от това название след като формата на носа престана да го тревожи и привикна с усещанията на новото си тяло. За щастие, в кораба нямаше никакво огледало.
Това, което нарече Кухнята, беше всъщност само една стена с множество отвърстия и екран за менюто. Отсрещната стена получи прозвището Гимнастическия клуб — тук бяха разположени уредите за упражнения, крановете и отдушниците — когато имаше нужда от баня или сауна. Ъгълът с медицински диагностично-лечебни прибори определи като болница „Горска морава“. До болницата се намираше хибернационната камера.