Мета беше първата в историята пирянка, обикнала чуждопланетец. Преди много години беше спасила живота на Язон, възпирайки безмилостната ръка на свой озлобен сънародник. Оказа се, че е спасявала родната си планета. Както всяка жена, Мета се доверяваше повече на гласа на сърцето си, отколкото на доводите на разума, но като пирянка тя много трудно преодоляваше приетия заедно с майчиното мляко воински кодекс на честта, според който интересите на Пир и пирянците стояха много по-високо от живота на отделния човек, още повече на другопланетец! Ето защо, спасявайки неведнъж Язон от неминуема гибел, тя едва след доста време си даде сметка, че прави това от любов. Мета стана първата жена от Пир, опознала великото и древно, но и забравено в много от световете чувство.
След по-малко от пет минути Мета излетя със своя лек крайцер „Темучин“. Този кораб беше напълно пригоден за пътуване из цялата Галактика в джъмп-режим. На обикновените околопланетни скорости беше изключително икономичен, така че най-често го използваха за совалка.
Коленете на Бервик се разтрепериха от страх от картината, която се ширна пред очите му на Пир. Множество летящи, пълзящи и подскачащи противни твари атакуваха приземилия се кораб с особено настървение, което напоследък винаги нарастваше след сеанси на далечна връзка и преговори с кораби в орбита. Откак пирянците построиха новия си град, незащитен както преди с непристъпен от цялата планета Периметър и поради това получил гордото име Отворения, център на агресията неочаквано стана космодрумът, наречен в чест на последния от синовете на Кърк — този, който загина, спасявайки живота на Язон. Новите мутации на страховитите пирянски организми изведнъж започнаха да реагират с особена ярост на мощните източници на излъчване в радиочестотния диапазон. Какво означаваше това не бяха установили дори и най-добрите специалисти, занимаващи се с местната форма на живот. Но мерки за усилване на охраната на пристигащите и отлитащи кораби бяха предприети веднага. Нещо повече, за да изолират максимално Отворения от телепатическите вълни на ненавист, пирянците построиха подземно шосе, което служеше за главна транспортна артерия между града и космодрума. А и въздушното пространство на планетата се използваше само в изключителни случаи.
Мета напълно изключи планетарния двигател и като затвори херметичната преграда на шлюза, предложи на Бервик да си сложи скафандър, ако е прекалено ужасен, като не пропусна да му обясни, че ще се наложи да измине само няколко метра. Бервик гордо отказа, за което навярно веднага съжали. За да могат двамата да преминат от кораба във всъдехода и от всъдехода в диспечерската зала на космодрума, се наложи Мета да влезе в истинска битка, което хвърли Бервик в униние и ужас. А войнствената пирянка нарочно не беше използвала телескопичната стълба — искаше да даде възможност на госта поне за няколко секунди да подиша въздуха на Истинския Свят на Смъртта, за не му се стори прекалено сладък живота — както се казва.
Впрочем, изглежда за дълбокоуважаемия Бервик животът отдавна вече не беше безоблачен и сладък. Той постоянно беше сериозен, даже мрачен, а сега и изплашен, затова отново стана твърде раздразнителен. Беше на около четиридесет години, висок и плещест, изискано облечен, целият излъчваше важност. Този човек явно бе свикнал с доста високото си положение в обществото, а то, както е известно, задължава. Бервик се справи с треперенето на ръцете и слабостта в коленете удивително бързо за чуждопланетец. Потънал в предложеното му като на гост най-удобно кресло, той измъкна от вътрешния си джоб пура, с достойнство отряза крайчеца й със специално приспособление, служещо едновременно и за копче на ръкава му, и я запали от пръстена си, явно със скрита вътре лазерна запалка. Цялата диспечерска зала се изпълни с лекия меден аромат на скъпия тютюн.
Мета улови жално проблесналия копнеж в погледа на Язон, насочен към пурата. Пръстите на великия играч нервно барабаняха по пулта до клавиатурата.
— Препоръчаха ми вас в самата цитадела на древната Космическа Империя — Земята. Ако не греша, именно Пир притежава най-силния военен звездолет в Галактиката. Освен това именно вие сте прочути като най-добри и опитни бойци.
Язон беше поласкан от всички тези превъзходни степени. Та нали и него сега го причисляваха към обитателите на Света на Смъртта. Наистина, след дългите години на съвместни сражения той бе станал почти пирянец — духом и дори телом. След своето трето завръщане тук Язон дин Алт вече практически не усещаше двойната гравитация, мускулите му заякнаха достатъчно и само по бързина на реакциите отстъпваше на родените на Пир.