Отправена към един пирянец, подобна фраза си е направо оскърбление и Язон искрено се зарадва, че до Кърк в този момент е имитът му, а не той самият. Но Кърк се сдържа и Язон продължи:
— Лично на мен ми се струва, че това все пак е машина, гигантски суперкомпютър, направен от съвършено непознати материали и по непознати на нас принципи. Може би и затова го възприемаме като враждебен обект. Но уверявам ви — това е нещо изкуствено направено, артефакт, както са казвали древните. Нека все пак да се опитаме да влезем в контакт, пък ако ще и събеседникът ни засега да е въображаем. Да му изпратим универсалния модулиран сигнал.
— То няма да разбере — възрази Бручо, с което категорично отрече възможността субстанцията, която се мержелееше отдолу под леда, да им е брат по разум.
— Аз мисля друго — контрира го Язон. — То вече встъпи в контакт. Отговорете ми, не усещате ли страх?
— Не ни е до това сега — промърмори Кърк.
— Не така — усмихна се Язон съжалявайки, че имитът не може да предаде усмивката му. — Докато излъчваше страх, на всички ви беше „до това“! Но сега излъчването е преустановено. Аз най-добре знам — главата не ме боли.
— Голям контакт — изфуча Бручо. — Примитивен периодичен процес. Ще видиш, че скоро ще почне пак! И няма никакъв смисъл да глезим това заледено блато.
— И все пак опитайте! — продължи да упорства Язон. — Отрицателният резултат е също резултат. Вие като учен, Бручо, трябва да разбирате, че с високоорганизираната материя е много по-конструктивно да се води диалог, отколкото да й се бият електрошокове като при опити с жаби.
Бручо с нежелание се съгласи и Стан — главният свързочник на пирянците — включи предавателите. Той транслираше на различни честоти към дълбините на астероида отначало SOS, а после и стандартните позивни, предхождащи всяко важно съобщение: „ДО ВСИЧКИ, ДО ВСИЧКИ, ДО ВСИЧКИ!“ Предаваше ги на междузвездния код, който не бе сменян от хилядолетия и беше известен на всеки в Галактиката. Както и досега, ефектът беше нулев.
В този момент в шлемофоните се разнесе гласът на Арчи — астрофизикът от Юктис, включен в експедицията по настояване на Бервик:
— Внимание! Две новини от нашата изследователска група. Първо, установихме причината за появата на горния слой лед. Астероидът едва се е разминал с комета, която наблюдавахме преди половин година. А „хиперледът“, както условно го нарекохме, след стапяне и вторично замръзване кристализира по обичайния за нашата вселена начин.
— Вие искате да кажете, че този планетоид е пристигнал при нас не просто от съседна галактика, а от някаква друга Вселена? — запита Язон.
— Много е вероятно. Само чуйте втората новина! Коригираните изчисления на скоростта и полетната траектория на обект 001 дават възможност да се направи еднозначен извод: той не се движи по законите на небесната механика. Движи се като управляем апарат!
Смисълът на казаното бавно достигаше до съзнанието, но тревогата в гласа на Арчи се предаде на пирянците и блесналите в ръцете им пистолети отново бяха готови да стрелят, а лекарствата, инжектирани в кръвта им, едва удържаха новият пристъп ярост.
„Ако след минути не предприемат някакви активни операции — помисли си Язон, — не гарантирам за адекватността на приятелите си от Света на Смъртта.“
Начаса взе решение. Съгласуването с Кърк, Бервик и Бручо му отне не повече от тридесет секунди.
— Напред, приятели! Преминаваме към следващата фаза на изследванията.
Минута преди включването в ефир на Арчи Мета беше забелязала сравнително неголям, не повече от метър и не по-малко от тридесет сантиметра в диаметър обект, който по форма напомняше гигантско космато зърно или личинка на насекомо. Този представител на местната флора (или фрагмент от технологична схема?) беше единственият отделен предмет в цялата обследвана до този момент територия…
— Бързо изрежете това страшилище заедно с леда и го пригответе за товарене на кораба — разпореди се Язон. — Това е нашият най-добър шанс да се ориентираме в обстановката.
Колко яростно се нахвърлиха пирянците със своите лазерни резачи върху ледената повърхност. Макар и по този начин, те нападаха! Все пак вземаха от планетоида ценен трофей, а може би и истински пленник.
През това време на линкора бяха приготвили всичко за посрещането на опасния чужденец. Петтонният блок беше вкаран на апарели в студения товарен трюм и първо бе нарязан на известно количество блокчета и плочи за провеждане на експерименти. Трябва да се отбележи, че хиперледът притежаваше всички свойства на твърд, но все пак пластичен метал. После космическото чудовище, запечатано в здрава обвивка от безцветна стъклостомана и поставено в специален склад за особено опасни радиоактивни и химически материали, бе подложено на бавно затопляне. Стотици прибори следяха този процес. И хората също го наблюдаваха. Кърк настоя в склада до херметична прозрачна сфера да присъстват поне трима пирянци. Бяха предвидени достатъчно мощни защитни средства, предпазващи от всички видове опасности, известни на пирянците. А що се отнася до нестандартните ситуации… Коя автоматика би реагирала по-адекватно от живия човек, още повече, ако става дума за коренен жител на Света на Смъртта.