— За мен винаги ще си хубава — каза й Джейсън, за да я успокои, но си даде сметка, че всъщност е искрен. После нагласи апарата на „пълна упойка“ и го притисна към рамото й. Тя не се възпротиви. С голямо чувство за вина и със съзнанието, че единствено той е отговорен за техните беди и болки, Джейсън я положи върху кожите до момчето и ги зави и двамата. Какъв беше този изблик на безумна тъпота, който му бе позволил да замеси една жена и едно дете в това убийствено начинание? После си спомни, че условията тук все пак бяха далеч по-добри, отколкото на Пиръс, и че вероятно им е спасил живота, като ги е измъкнал оттам. Погледна към раните им, потръпна и се зачуди дали ще му благодарят за това.
На сутринта двамата ранени пирийци едва намериха сили да излязат, залитайки, от камачата, за да може Джейсън да надзирава войниците, докато я разглобяват. Те роптаеха, че това било женска работа, но Джейсън не допусна никой от хората на Шанин да се доближи до вещите му. След всички пресни трупове той бе сигурен, че враждата е обхванала значителна част от племето. Джейсън оправи настроението на войниците с голям мех висококачествен ачадх и едва тогава те се заеха сериозно да довършат разглобяването на камачата и да натоварят ескунга. Той привърза Мета и Гриф под кожите отгоре почти по същия начин, по който бяха носили и самия него след попадането му в плен, и малкият фургон тръгна, пришпорен от множество мрачни погледи.
В лагера на Темукин имаше достатъчно жени, които можеха да се извикат за унизителна работа, тъй че мъжете да стоят и гледат, в което се състоеше помощта им при такива случаи. Джейсън не можа да остане и да ги надзирава. Повери това на Мета, тъй като пристигна вест незабавно да се яви пред Темукин.
Още щом се приближи, двамата стражи пред входа на камачата на пълководеца отстъпиха встрани. Значи поне сред по-низшия състав се ползваше с някакво име. Темукин бе сам и държеше потъналия в кръв нож на Джейсън. Джейсън спря, но се успокои, когато Темукин хвана острието и със светкавично свиване на китката го изпрати със свистене във въздуха, за да го забие в трупа на една коза, която му служеше за мишена.
— Този нож има хубава балансировка — каза той. — Добър е за хвърляне.
Джейсън кимна мълчаливо, тъй като знаеше, че не е повикан на аудиенция само за да чуе това.
— Разкажи ми всичко, което знаеш за барута — заповяда Темукин и се наведе да прибере ножа.
— Има много малко за разказване.
Темукин се изправи и го погледна право в очите, като в същото време потупваше с дръжката на ножа по загрубялата си длан.
— Разкажи ми всичко, което знаеш. Незабавно. Ако имаш барут, можеш ли да направиш така, че да се взриви с голямата шумотевица, вместо да гори и да дими?
Ето от какво зависеше всичко. Ако Темукин решеше, че лъже, големият нож щеше да потъне в корема му също така безпрепятствено, както и в козата. Пълководецът имаше някои съвсем точни представи за физическото естество на барута, тъй че едва ли блъфираше. Време беше да поеме риска.
— Въпреки че никога не съм виждал барут, знам какво се говори за него. Чувал съм какво трябва да се направи, за да избухне.
— Така си и мислех. — Ножът иззвънтя тъпо и се заби дълбоко в козето месо. — Струва ми се, че са ти известни и други неща, които не ми казваш.
— Мъжете имат тайни, които се заклеват никога да не разкриват. Ала Темукин е моят господар и аз ще му помагам както мога.
— Добре. Но не го забравяй. А сега ми разкажи какво знаеш за хората в низините.
— Ами… нищо — измънка Джейсън изумен. Въпросът дойде изневиделица.
— И ти си като другите. Аз обаче зная някои неща за хората от низините и смятам още да науча. Ще нахлуя внезапно в низините. И ти идваш с мен. Този барут ще ми свърши работа. Приготви се. Тръгваме по обед. Ти си единственият, който знае, че това не е просто ловен поход, тъй че ако проговориш, си рискуваш живота.
— По-скоро бих умрял, отколкото да кажа нещо някому.
Потънал в мисли, Джейсън се върна в камачата и веднага разказа на Мета всичко.
— Звучи много странно — заяви Мета и закуцука към огъня, тъй като мускулите й бяха изтръпнали от нанесения побой. — Гладна съм, а не мога да разпаля този огън.
Джейсън раздуха огъня, закашля се и извърна глава, защото дробовете му се изпълниха с лютив дим.
— Струва ми се, че не си сложила доброкачествен моропски тор. За да гори равномерно, трябва да се изсуши добре… И на мен ми прозвуча странно. Как ще се смъкне по отвесната скала, висока е над десет километра! Обаче знае за барута и положително не го е научил тук, на платото. — Той отново се закашля и с крак засипа огъня с пясък. — Достатъчно. При всяко положение на двамата с Гриф ви трябва нещо по-хранително от тази козя яхния. Ще отворя няколко консерви с ядене.