— Добре — обади се Багра, присвивайки очи от светлината. — Сега вече може да се работи.
Глава 13
Същия следобед отидох при останалите Етералки край езерото и за първи път показах силата си пред тях. Накарах светлината да играе по повърхността на водата и да отскача от гребена на вълните, които Иво беше призовал. Още не можех да контролирам добре силата си като останалите, но все пак успях. Всъщност не беше никак трудно.
После изведнъж се оказа, че още много неща не са никак трудни. Вече не се изморявах, докато изкачвах витата стълба към стаята си. Всяка нощ спях дълбоко и без сънища, а сутрин се събуждах свежа и отпочинала. Храната се превърна в истинско откровение за мен: цели купи с овесена каша, увенчани със захар и сметана, блюда с пържена в масло морска лисица, сочни сливи и праскови от оранжерията, чистият и горчив вкус на квас. Сякаш онзи миг в хижата на Багра бе първата глътка въздух, събудила ме за нов живот.
Тъй като останалите гришани не подозираха с какъв труд бях овладяла силата си, те останаха леко озадачени от тази промяна. Не им дадох никакво обяснение, а Женя ме държеше в течение на някои от най-любопитните слухове по мой адрес.
— Мари и Иво предполагат, че фйерданите са те били заразили с някаква болест.
— Аз пък си мислех, че Гриша не боледуват.
— Именно! — отвърна тя. — Затова всичко около теб им се виждаше толкова зловещо. Но накрая Тъмнейший е успял да те излекува, като ти е дал да пиеш от неговата кръв, смесена с извлек от диаманти.
— Отвратително! — възкликнах със смях.
— О, това нищо не е. Зоя се опита да пусне слух, че си обсебена.
Още по-силно се разсмях.
Часовете с Багра обаче оставаха все така мъчителни и не ми доставяха никакво удоволствие. Въпреки това не пропусках случай да упражня силата си и усещах как ставам все по-добра. Отначало умирах от страх всеки път, когато се готвех да призова светлината — боях се, че няма да се появи и всичко пак ще бъде постарому.
— Това не е нещо, което е извън теб — хокаше ме Багра. — Не е някое животно, което се крие и само решава дали да дойде, или не, щом го повикаш.
Нали не нареждаш на сърцето си да бие, а на белите си дробове да дишат?
Твоята сила ти служи, защото това е нейното предназначение; защото няма друг избор, освен да ти служи.
Понякога имах чувството, че в думите на Багра остава нещо недоизказано; някакъв скрит смисъл, до който трябва да стигна сама. Но каторжният труд при нея не ми оставяше сили да разгадавам шарадите5 на тази злобна старица.
Тя непрекъснато ме пришпорваше да развивам способностите и самоконтрола си. Научи ме да концентрирам силата си в кратки ослепителни изблици — пронизващи лъчи, които изгаряха с жегата си, както и да я разпращам под формата на нескончаеми светлинни водопади. Принуждаваше ме да призовавам светлината отново и отново, и отново, докато накрая едва успявах да я повикам. Викаше ме при себе си нощем, за да се упражнявам, когато почти няма светлина. А когато най-накрая гордо успях да произведа слаб слънчев лъч, тя тропна с тояжката си по пода и се развика:
— Не е достатъчно!
— Правя това, което е по силите ми — изпъшках изтощена.
— Ха! — изстреля тя. — Мигар света го е грижа, че ти правиш каквото е по силите ти?! Затова го направи пак и нека този път е както се полага!
Уроците при Боткин обаче станаха съвсем различни. Като малки двамата с Мал препускахме из горите и поляните, но никога не можех да се сравнявам с него. Винаги съм била хилава и болнава и твърде лесно се уморявах. Сега обаче за първи път в живота си се хранех и спях редовно и това се промени.
Боткин ме подлагаше на брутални военни схватки и — както ми се виждаше — безкрайни кросове из парка, но постепенно тези предизвикателства започнаха да ми доставят наслада. Харесваше ми да изпитвам възможностите на заякналото си тяло.
Чудех се дали някога ще успея да надвия стария наемник, но Фабрикаторите ми помогнаха да постигна дори това. Специално за мен изработиха чифт кожени ръкавици с отрязани пръсти и малки огледала от вътрешната страна — мистериозните стъклени дискове, над които се трудеше Давид при посещението ми в работилницата. Научих се само с леко перване на ръката да приплъзвам някой от дисковете между пръстите си и — с позволението на Боткин, разбира се — се упражнявах да произвеждам с тях светкавични проблясъци, които да заслепят противника. Тренирах постоянно с ръкавиците, докато накрая вече ги усещах като част от себе си, като втора кожа.
5
Салонна игра или загадка, чиято цел е познаване на определена дума или съчетание от думи. — Б.р.