— Няма нищо — прекъсна го тя, — оставете…
— Не ме разбрахте. Сестра ми изпрати същата картичка.
— …
— И тя забременя там. След години ходене по мъките.
— Точно като Тилс. — Кара преглътна тежко. — Клиника „Барези“. — Очите й се разшириха и тя наклони въпросително глава: — Мислите, че…? Не, не бих могла да си представя.
— Честно казано, не знам какво точно да мисля. Но е странно, нали? Матилда никога не е споменавала човек на име Грималди, предполагам? Франко Грималди?
— Не.
Попита я може ли да се обади по телефона. Кара го погледна странно, после сви рамене и махна неопределено към френските прозорци.
— Ще си взема вана — изненадващо каза тя.
Ласитър й махна на свой ред и я проследи как излиза. Отне му цели десет минути, но накрая се свърза с Прага. После изчака да повикат на телефона детектив Яначек.
— Ne? — разнесе се гласът на Яначек.
— Франц. Обажда се Джо Ласитър… приятелят на Риордан.
— Да — официално отговори той. — Честита Нова година.
Ласитър му разказа за току-що откритото.
— Имам един-единствен въпрос към Иржи Райнер — продължи той. — Ходила ли е жена му в клиника за лечение на безплодие? И ако да, то къде? Интересува ме дали не става дума за клиника „Барези“ в Италия — и той обясни защо.
— Ще попитам пан Райнер — обеща Яначек. — Ще се обадите ли пак?
— И още как!
— Почакайте така! Можете ли? Ще му позвъня по другия телефон.
— Разбира се.
Ласитър седна със слушалката в ръка и зачака. Изминаха няколко минути, през които в главата му се въртяха различни възможности. Ако и жената на Иржи Райнер бе заченала в клиника „Барези“, тогава общото между случаите щеше да бъде доказано: някой преследва децата, заченати там, и ги избива едно по едно. Убийства на невинни. Но защо? Залови се да съставя списък от всякакви хипотези, когато в ухото му се разнесе гласът на Яначек.
— Ало? Пан Ласитър?
Едва сега осъзна, че бе затаил дъх.
— Да?
— Иржи… първоначално не ми отговори… а се поинтересува защо задавате подобен въпрос.
— Окей… аз…
— Казах му: „Иржи, семейството ти е избито. Отговори ми“. А той… започна да увърта, че се чувствал неловко… като мъж. Накрая ми призна защо се притеснява. Работата е там, че жена му не успяла да забременее от него. Намесил се доктор. Наложи се да настоявам: „Какъв доктор? Къде?“ Не му казвах името на клиниката. Исках да го чуя от него. Накрая ми отговори: „Клиника «Барези» в Италия“.
Ласитър пое дълбоко въздух.
— Аз съм… аз съм… просто не мога да повярвам!
— Ще отидете ли там? В клиниката?
— Това е следващата ми спирка — обеща Ласитър.
Размениха още няколко думи и се разбраха Ласитър да държи чеха в течение. После Кара Бейкър се върна в кухнята. Изглеждаше като преродена. Носеше бяла рокля от тънка материя. Докосна го неуверено по ръката и го погледна с очи, които казваха, че под роклята няма бельо.
Ласитър с изненада се улови, че поклаща отрицателно глава. Безразличието му го удиви. Жената пред него бе страхотна, но вместо да я вземе в ръцете си, той й разказа какво бе научил преди секунди от Яначек и й благодари за кафето и помощта. После стана да си върви.
— Не мога да ти опиша колко ми помогна. Щях да загубя месеци, докато…
— Предполагам — проговори тя с посърнал глас.
Ласитър я погледна и въздъхна:
— Трябва да вървя.
25.
Ласитър стоеше до прозореца на стаята си в хотела, държеше чаша „Лафрейг“ и наблюдаваше проливния дъжд. Лошото време поддържаше свой ритъм и шибаше стъклата на пориви, сякаш самата нощ шепнеше: „Навън… навътре… навън… навътре“.
От време на време небето се разкъсваше на парчета от поредната светкавица, пейзажът се осветяваше ярко като декор на сцена и за част от секундата можеха да се видят локвите, блестящите мокри стени и неясните очертания на сградите в далечината. После отново се стъмваше и се разнасяше продължителният грохот на гръмотевицата.
Ласитър слушаше плющенето на дъжда, разклащаше леда в чашата си и размишляваше за нещата, които знаеше и които още не му бяха известни. Някой убиваше деца, заченати в италианска клиника за лечение на безплодие. Религиозен фанатик, който е нает от католически култ с името „Умбра Домини“.
Но как точно бе замесена „Умбра Домини“? Това, че Бепи бе убит точно докато бе разследвал групата, определено бе показателно, но какъв по-конкретен извод можеше да се направи? От друга страна, Ласитър съзнаваше, че може да не е бил единственият клиент на Бепи, който несъмнено бе замесен в доста неща. Колкото до сблъсъка в Неапол, предполагаше, че зад него стои Делла Торе, но отново възникваше същият труден въпрос: „Защо“. Нямаше никакви свидетелства за уличаваща връзка и подозренията му оставаха напълно неподкрепени. После идваха бутилчиците за светена вода, които притежаваха и носеха със себе си и Грималди, и Делла Торе. Колкото обаче и любопитно да бе това обстоятелство, и то не доказваше нищо. Бутилките можеха да са дарение на „Умбра Домини“ от техни заклети последователи. А може водата в тях наистина да е осветена… от Делла Торе или папата. Или да беше вода от Лурд29. Но пак, какво от това?
29
Малък град в Югозападна Франция, където католиците вярват, че Света Бернадет (1844–1875, канонизирана през 1933) е видяла появата на Дева Мария. Това е място, което според католиците доказва, че чудесата са възможни. По тази причина много болни хора отиват там с вярата, че водата ще ги излекува. — Б.пр.