— С изключение на Уилямс.
— Да — съгласи се Фреди, — с изключение на нея.
Ласитър взе ръжена и си поигра с него, докато в огнището се разхвърчаха искри.
— Добре — реши накрая той, — аз поемам оттук.
— Предполагах, че ще поискаш — обади се Фреди, — но…
— Какво?
— Не залагай много на по-различен изход, защото онзи, който се е захванал с тях, е доста… прилежен. Нали разбираш… Защо ли точно тя е оцеляла?
Ласитър сви рамене, с което искаше да каже: „А защо не?“.
Прекара известно време в сверяване на рождените дати в досиетата с датите от книгата за регистриране. Получи се, както беше очаквал. Всички деца са били заченати в клиниката на доктор Барези. Мари Уилямс е била в четвъртия месец от бременността, когато е напуснала апартамента си в Минеаполис.
Отново разрови огъня в камината и погледна през прозореца. Улиците бяха почти непроходими след четвъртия обилен снеговалеж за сезона. Беше изминала само седмица от последния и още нищо не бе започнало да се топи заради рекордно ниските за окръг Колумбия температури. Под минус петнайсет градуса нощ след нощ. Заледените могили покрай тротоарите маркираха затрупаните коли. Точно в момента един собственик беше навън и забиваше американското флагче на върха на снежната купчина. После изписа върху снега със спрей: „КОЛА“. Накрая се отдалечи, доволен, че е направил, каквото може, за да попречи на почистващите машини, ако изобщо някога минеха оттук, да смачкат колата му. Управата на окръга беше закъсала с бюджета и половината снегорини чакаха ремонт, който така и не идваше. Затова булевардите се бяха стеснили до улички, а тротоарите — до отъпкани снежни пътеки.
Целият град има нужда от ангиопластика37, мислеше си Ласитър, докато гледаше през прозореца как отново започва да вали.
Интеркомът позвъни.
— Детектив Риордан — съобщи Виктория с мелодичния си глас. — На линия едно.
Готвеше се да й каже, че го няма, но после размисли.
— Дай ми го.
— Е? — започна без предисловие Риордан. — Обади ли се на Конуей?
— Да — въздъхна Ласитър, — точно се готвех да му позвъня.
— Държиш се глупаво… След онова, което ти се е случило в Италия…
— Бях зает.
— Не ми ги разправяй тия. Грималди е на свобода… и никой няма представа какво е намислил. Ти трябва да… Виж, направи ми услуга! Не ме карай да ти пращам двама, които ще ти отровят живота, Джо… защото ще го направя, ако трябва. В твой интерес е сам да се погрижиш за сигурността си. Ти поне можеш да си го позволиш.
— Добре де, ще се обадя.
— Обещаваш ли? Кълна се в Бога, ще звънна на Тери и ще проверя.
— Обещавам.
— Хубаво — и Ласитър чу как Риордан въздъхва с облекчение. — Това е добре.
— Някакви новини?
— За Грималди? — Детективът издаде пренебрежителен звук. — Нищо. Нула… Този човек е истински Худини.
— Е, не съвсем — все пак са му помогнали.
— Да — съгласи се Риордан, — разпитваме я.
— Не, нямах предвид сестрата. Говоря за наблюдението.
— Какво да ти кажа… Драбовски е нещастник. Очевидно.
— Сигурен ли си в това?
Риордан помълча и после попита:
— Ти какво… Да не фантазираш, че Бюрото му е помогнало?
— Не знам какво да мисля — призна Ласитър. — Но… по-добре да оставим това. Щом ти нямаш новини за мен, тогава аз имам за теб.
— Какво?
— Говоря за списъка, който ти дадох. Нали помниш — от регистрационната книга?
— А, да! Със жените, дето са ходили в клиниката на онзи… Какъв беше? Почнахме работа по него.
— Можете да си я спестите.
— Защо?
Ласитър погледна пак през прозореца. Снеговалежът се засилваше.
— Те са мъртви.
— Кои са мъртви?
— Жените… и децата.
Последва пауза.
— Всички?…
— Вероятно. Има само една, която засега не можем да издирим. Мари Уилямс, Мари А. Уилямс.
— Ще видя какво можем да направим по въпроса — обеща Риордан, — но… почакай секунда! — Някой закрещя на испански, друг му отговори. Ласитър чу как Риордан закрива с ръка микрофона и изревава на свой ред с всички сили: „Ей, я си затворете устата, да ви го начукам!“ Настъпи мигновена тишина. След секунда отново прозвуча гласът на детектива: — Дръж ме в течение, окей?
— Както пожелаеш, Джим.
— И се обади на Тери Конуей!
— Добре.
Риордан замълча и когато проговори, гласът му беше твърд и безкомпромисен:
— Нека те попитам нещо…
— Какво?
— Ти си мислиш, че всичко е свършило, така ли? Всички са мъртви, с изключение на онази, дето ми каза името й, която най-вероятно също е мъртва. Значи толкоз. Последна спирка. Прав ли съм? — Въпросът му бе риторичен. — Прав съм, естествено. Но нека ти кажа нещо. Никой от нас няма грам представа за какво е цялата шибана работа, нали така? Следователно ние не можем да сме сигурни, че това е краят, само те го знаят.
37
Техника за лечение или подмяна на повредени кръвоносни съдове по хирургически път, с лазер или чрез вкарване на катетър. — Б.пр.