— Повярвай ми. Важно е!
Ласитър остави слушалката и се опита да се съсредоточи. Усещаше, че трябва да остане в Рим и да направи нещо за Бепи, но нищо смислено не му идваше наум. Освен това… можеше да се върне тук след няколко дни. Дори по-скоро.
Пет часа по-късно Ласитър стоеше на паркинга пред хотел „Интерконтинентал“ в столицата на Чехия и разглеждаше комисарската идея за човешки прогрес — кутия от стомана и стъкло, чийто псевдомодернистичен стил обещаваше безвкусни ястия, изцапани мокети и несъмнено „европоп“. Построен в разгара на студената война, хотелът бе замислен като реклама на комунистическата партия, като архитектурно послание, заявяващо безпрекословно: Ние вървим към бъдещето ръка за ръка. Но както често се случва с архитектурните послания, и тук се бе получило малко по-различно, така че днес хотелът като че ли казваше: На нас не ни трябва човешка топлина!
Ласитър влезе и намери Риордан, седнал в едно сепаре, в компанията на недружелюбен чех с кожено палто. Въпреки официалния костюм и вратовръзката Риордан си приличаше на полицай, докато събеседникът му напомняше за безработен рокмузикант или болен от туберкулоза гений с дълга и мазна черна коса до раменете. На масата лежеше пакет „Тръмфс“, заобиколен от празни бутилки „Пилзнер Уркел“. Ласитър пусна пътната си чанта на пода и седна.
— Моли се да си струва.
Риордан се стресна:
— Хей, Джоуи-и-и! Кажи здрасти на Франц…
— Здрасти, Франц.
— Джо Ласитър, Франц Яначек.
Здрависаха се. Чехът имаше здрава ръка, подпухнали очи, кожа с болнав тен и нисък буботещ глас, който блестеше, докато говореше… благодарение на златната коронка в устата му.
— За мен е удоволствие — каза Яначек.
— Франц е… чакай, какъв беше? Министър на вътрешните работи?
Яначек се усмихна:
— Не още. — Извади визитка от вътрешния джоб на коженото си палто и я пусна в неизсъхнала локвичка бира. Ласитър я погледна с изненада. Яначек се оказваше началник на следствения отдел в пражката полиция.
Риордан пак се захили:
— Страхотна страна, нали? Харесвам това място! Аз черпя — каза той и махна на сервитьорката, сякаш беше на кораб, който потегля от пристанището, а ридаещото му семейство го изпраща.
Барът беше пълен с мъже на средна възраст в тъмни костюми. Те седяха на групички по трима-четирима и възбудено говореха на половин дузина езици. Като че ли всички пушеха, защото във въздуха се стелеше дим от евтин тютюн и миризма на скъп алкохол.
Риордан кимна към посетителите:
— Всички са тук! ФБР, Сикрет Сървис, КГБ… дори шибаните Ездачи28. Можеш ли да повярваш? Ездачите! Скотланд Ярд.
Яначек запали цигара.
Риордан се изкиска:
— Франц е хипи.
Донесоха бирите и Ласитър отпи. Пивото беше невероятно, но опари раничката под устната му и той се намръщи. Яначек се усмихна:
— Какво се е случило? — попита той.
— Паднах.
— Сериозно ли — погледна го Риордан, вече без да се хили.
— Някакъв тип беше в стаята ми.
— И какво?
— Съпротиви се при ареста.
— Избяга ли? — попита Яначек.
— Засега.
— Лошо — отбеляза Риордан. — Най-вече за теб. Вероятно се чудиш за какво те повиках?
Ласитър се засмя:
— Ти просто си пиян, нали?
— Технически погледнато, преминал съм точката на кондензация на влагата. Няма значение. Важното е, че аз и Франц съвместно ръководим… как беше… секция.
— За какво? — поинтересува се Ласитър.
— Замразени случаи.
Ласитър поклати глава:
— Това пък какво е?
— Неразкрити случаи. Убийство или тежко престъпление, което не може да бъде приключено — обясни Яначек.
— Да кажем, защото няма улики — уточни Риордан.
— Или още по-лошо — вметна Яначек, — няма мотив.
— Проблемът е сериозен — каза Риордан. — Какво се прави в такива случаи? Искам да кажа, какво друго, освен да седиш и да се надяваш, че някой ден някак случаят ще се саморазреши? Какво да правиш?
— Не знам? — призна Ласитър. — Ти какво предлагаш?
Риордан сви рамене:
— Ами затова има секция, в която се водят дискусии. По принцип, трябва да се върнеш към сцената на местопрестъплението. Да разровиш отново. Да разпиташ хората наоколо повторно и да се надяваш някой да си признае. Да се молиш да бъде внедрена нова технология… като ДНК-анализа. Но неразкритият случай си е неразкрит случай. Потиска.
Ласитър поклати глава, сякаш за да я прочисти, а Яначек се усмихна с вълчата си усмивка.
— Та — започна Ласитър, — докато си описвал случая с моята сестра, изведнъж…
— Всъщност — уточни Риордан — не съм разказвал за него. Защото това престъпление е разкрито. Остава само да заловим извършителя. — Риордан отпусна долната си челюст и леко се оригна. — Отново…
28
Става дума за канадската полиция, известна като