Кафето обаче гъмжеше от работници, фермери и помощник-шерифи, когато Джейк влезе и започна да поздравява познатите си. Както винаги само той беше със сако и вратовръзка. Чиновниците се събираха един час по-късно от отсрещната страна на площада в Чайната и обсъждаха лихвените проценти и световната политика. В Кафето разговаряха за футбол, местна политика и как се лови костур. Джейк беше сред малцината професионалисти, когото приемаха добре. Причините бяха няколко: той беше харесван, непреклонен и добронамерен, освен това винаги охотно даваше безплатни юридически съвети, ако някой от механиците или шофьорите на камиони се окажеше в затруднение.
Джейк закачи сакото си на стената и седна на масата на помощник-шериф Пратър. Два дни преди това „Оул Мис“ бяха изгубили от „Джорджия“ с три тъчдауна и това беше горещата тема. Мляскащата дъвка Дел му наля кафе и междувременно успя да го побутне с дебелия си задник — един и същ ритуал шест сутрини седмично. След броени минути тя му поднесе закуската, която той никога не поръчваше — препечени филийки, царевична каша и конфитюр от ягоди, както обикновено. Докато Джейк поливаше кашата с табаско, Пратър попита:
— Джейк, ти познаваше ли Сет Хъбард?
— Не съм го виждал — отговори Джейк, привлякъл няколко погледа. — Чувал съм името му няколко пъти. Има имот близо до Палмира, нали?
— Точно така.
Пратър задъвка наденичката си, а Джейк отпи от кафето, изчака малко и каза:
— Изглежда, би било основателно да предположа, че със Сет Хъбард се е случило нещо лошо, след като говориш за него в минало време.
— Какво правя? — попита Пратър.
Помощник-шерифът имаше дразнещия навик да повдига на висок глас многозначителен въпрос на закуска и после да млъква. Той знаеше подробностите и мръсотията и винаги опипваше почвата да провери дали някой няма да добави още нещо.
— Говориш в минало време. Попита: „Познаваше ли го?“, а не „Познаваш ли го?“, което би означавало, разбира се, че той е жив. Нали?
— Май да.
— Е, какво се е случило?
Анди Фър, механик в сервиза на „Шевролет“, отговори високо:
— Вчера се е самоубил. Намерили го да виси от едно дърво.
— Оставил бележка, както си му е редът — добави Дел, връхлитайки с каната кафе.
Заведението беше отворило преди час, следователно Дел несъмнено знаеше за кончината на Сет Хъбард толкова, колкото и всички останали.
— И какво пишело в бележката? — попита спокойно Джейк.
— Не мога да ти кажа, миличък — изчурулика тя. — Това е между мен и Сет.
— Ти не познаваше Сет — възрази Пратър.
Дел определено беше жена с минало и имаше най-острия език в града.
— Навремето спах със Сет — веднъж, може би два пъти. Вече не помня.
— Е, при толкова много мъже… — подметна Пратър.
— Да, ама ти никога няма да припариш до мен, старче — сряза го тя.
— Май наистина не помниш — изстреля Пратър и неколцина се засмяха.
— Къде е била бележката? — попита Джейк, мъчейки се да обърне разговора.
Пратър натъпка в устата си цяла палачинка, подъвка и отговори:
— На масата в кухнята. Сега е при Ози, той още разследва, ама почти няма какво. Хъбард отишъл на църква, всичко изглеждало наред, после се върнал, взел стълба и въже и направил каквото направил. Един от работниците му го намерил към два часа вчера следобед, увиснал под дъжда. Издокаран с официалния си неделен костюм.
Интересно, необичайно и трагично, но Джейк не успя да се натъжи за този непознат човек.
— Защо го е направил? — попита Анди Фър.
— Не знам — отговори Пратър. — Според мен Ози го познаваше, ама не говори много.
Дел им доля кафе.
— Не го познавах добре — заяви тя с ръка на хълбока. — Обаче моя братовчедка е близка с първата му жена — имал е две — и според първата Сет притежавал доста земя и пари. Жената казва, че той не парадирал с богатството си, бил потаен и не се доверявал на никого. Освен това бил гадняр, ама жените все така казват след развода.
— Ти би трябвало да знаеш — обади се Пратър.
— Знам, старче. Знам много повече от теб.
— Оставил ли е завещание? — попита Джейк.
Работата по легализирането на документи в съда не му беше от любимите, но ако наследството беше голямо, някой в града щеше да получи приличен хонорар. Работата беше предимно с документи и с едно-две явявания пред съда — проста и доста скучна.