— Този е по-дребен и от Ендър.
Пак и пак. На Бийн му беше втръснало да го слуша.
— Не ми говори за този hijo de puta, bicho.
Бийн наостри уши. Ендър имаше враг. Бийн се чудеше дали ще открие такъв, защото първият в листата нямаше начин да не предизвика и нещо друго освен възхищение. Кой го беше казал? Бийн се приближи до групата, от която се чуха думите. Същият глас се обади отново. И отново. И Бийн разбра: това беше момчето, нарекло Ендър hijo de puta.4
Емблемата на униформата му бе силует на нещо като гущер, а на ръкава си носеше триъгълник. Никой от момчетата около него нямаше триъгълник. Всички бяха вперили очи в него. Капитан на отбора?
Бийн имаше нужда от повече информация. Той дръпна за ръкава застаналото до него момче.
— Какво? — тросна му се момчето.
— Кое е това момче там? — попита Бийн. — Капитанът на отбора с гущера.
— Това е саламандър, смотльо. А той е командирът.
Отборите се наричат армии. Отличителният знак на командира е триъгълник.
— Как се казва?
— Бонсо Мадрид. И е по-голям тъпанар и от тебе. — Момчето се дръпна от Бийн.
Значи, Бонсо Мадрид беше достатъчно дързък, че открито да заявява омразата си към Ендър Уигин, но момчето, което не беше от армията на този Бонсо, на свой ред го презираше и не се боеше да го заяви пред непознат. Това беше добре да се знае. Единственият досега враг на Ендър бе обект на омраза.
Но… макар и достоен за презрение, Бонсо беше командир. Което означаваше, че е възможно да станеш командир и без да си от онези момчета, които всички уважават. В такъв случай какъв беше критерият на военните за преценка в играта, оформяща живота в училището?
Как аз бих станал командир на военна част?
Тогава Бийн осъзна за пръв път, че си е поставил такава цел. Тук във Военното училище той бе постъпил с най-високи резултати от своя набор — но беше най-дребният и най-малкият, а умишлените действия на учителя му го бяха изолирали още повече и го бяха превърнали в мишена за яда на останалите. Някак, сред всичко това Бийн бе взел решението, че тук няма да е както в Ротердам. Той нямаше да се стаява и да се намесва, само когато беше абсолютно нужно за собственото му оцеляване. Възможно най-бързо той щеше да поеме командването на армия.
Ахил управляваше, защото беше грубиян и искаше да убива. Това винаги би потъпквало интелекта, когато интелигентният е физически по-слаб и няма силни съюзници. Но тук побойниците само се блъскаха и говореха грубо. Възрастните контролираха положението изкъсо и затова грубияните не можеха да надделеят — не и когато има строг ред. Значи, интелектът имаше шанс да спечели. И един ден Бийн нямаше да живее под властта на тъпаци.
Нали тъкмо това искаше? Защо тогава да не опита, стига да не възникнеше някоя още по-важна цел? Значи трябваше да научи как учителите правят своя избор на командири. Дали се основаваше само на постиженията в клас? Бийн се съмняваше. Международният флот сигурно бе назначил в това училище по-умни хора. Фактът, че бяха инсталирали мисловната игра на всички чинове предполагаше, че търсят и личностни качества. Характер. В крайна сметка, подозираше Бийн, характерът може би беше по-важен от интелекта. В собствената молитва за оцеляване на Бийн — знай, мисли, избери, действай — интелектът имаше значение само за първите три и беше решителният фактор само за второто. Учителите го знаеха.
Може би трябва да играя на играта, помисли си Бийн.
А после: не още. Да видим какво ще стане, когато не играя.
В същото време, изненадващо и за самия него, стигна и до друг извод. Щеше да заговори Бонсо Мадрид.
Бонсо беше в разгара на една компютърна игра и очевидно беше от хората, които приемаха всяко неочаквано нещо като обида за достойнството си. Което означаваше, че за да изпълни замисленото, Бийн не биваше да му се подмазва като подлизурковците, скупчили се около него, докато играеше — те го хвалеха дори за допуснатите тъпи грешки.
Вместо това Бийн се приближи достатъчно, че да види как умира — за пореден път — екранният герой на Бонсо.
— Senor Madrid, puedo hablar convozco?
Доста лесно си припомни испанския — беше слушал как Пабло де Ночес говори в Ротердам със съотечествениците си, които идваха у тях, или по телефона с роднините си във Валенсия. Това, че владееше родния език на Бонсо, оказа желания ефект. Бонсо не пренебрегна Бийн, а се обърна и го изгледа сърдито.