Имаше и друга възможност. Той можеше напълно да греши. Възможно бе да съществува неизвестна за него ключова информация. Може би не бяха изпратили флотилия. Може би не бяха победили бъгерите на родната им планета. Може би наистина предприемаха отчаяни усилия за изграждане на отбранителна флота. Може би, може би, може би.
Бийн трябваше да се сдобие с повече информация, за да има някаква надежда анализът му да е правилен, а изборът — валиден.
Изолацията му трябваше да приключи.
— Николай — рече Бийн. — Няма да повярваш какво открих на онези карти. Ти знаеш ли, че палубите не са четири, а цели девет?
— Девет?
— И то само на това колело. Има още две колела, за които нищо не ни споменават.
— Но на снимките на станцията има само едно колело.
— Всички тези снимки са направени тогава, когато колелото наистина е било само едно. Но на плановете те са три. Успоредни едно на друго и се въртят заедно.
Николай видимо се замисли.
— Но това са просто планове. Може би така и не са построили другите две колела.
— Тогава защо ще държат техни карти в системата за спешно реагиране?
Николай се разсмя.
— Баща ми винаги е казвал, че бюрократите никога нищичко не изхвърлят.
Разбира се. Защо не се бе досетил за това? Системата от карти за реагиране в спешни случаи без съмнение бе програмирана още преди влизането в експлоатация на първото колело. Така че всички тези карти вече са присъствали в системата преди построяването на другите две колела — на две трети от картите изобщо не бяха изобразени коридорни стени. Никой не би си направил труда да влезе в системата и да ги изтрие.
— За това не се бях досетил — призна си Бийн. Знаеше, че не би могъл да направи на Николай по-голям комплимент, имайки предвид славата си на пръв умник. И наистина, по реакцията на децата — негови съседи по легла, си пролича. Никой досега не бе провеждал подобен разговор с Бийн. Никой досега не се бе сещал за нещо преди Бийн. Николай се изчерви от гордост.
— Но девет палуби — това има смисъл — рече Николай.
— Щеше ми се да знам какво има на тях — замисли се Бийн.
— Животоподдържащи системи — предположи едно момиче на име Царевична луна. — Все някъде трябва да произвеждат кислород. За това са нужни доста съоръжения.
Включиха се и други деца:
— И обслужващ персонал. Ние виждаме само учителите и диетолозите.
— Може би са построили и другите колела. Не можем да сме сигурни.
Групата направо полудя — всеки изказваше предположения. А в центъра на всичко това беше Бийн.
Бийн и новият му приятел Николай.
— Хайде — подкани го Николай. — Ще закъснеем за часа по математика.
ТРЕТА ЧАСТ
УЧЕН
9
ГРАДИНАТА НА СОФИЯ
— Значи е открил колко са палубите. Но за какво ли би могла да му послужи тази информация?
— Тъкмо тук е въпросът — какво е планирал. Очевидно според него е било важно да я научи. В цялата история на училището никой друг досега не се е интересувал от това.
— Смяташ, че замисля революция?
— За това дете знаем само, че е оцеляло на улиците на Ротердам. Доколкото чувам, това място е ад. Децата са зли. В сравнение с тях „Повелителят на мухите“ изглежда като „Полиана“5.
— Ти пък кога си чел „Полиана“?
— То книга ли било?
— Как би могъл да замисля революция? Той няма приятели.
— Нищо не съм казвал за революция, това си е ваша теория.
— Нямам теория. Не разбирам това дете. Никога не съм искал да идва тук. Според мен просто трябва да го изпратим у дома.
— Не.
— Убеден съм, че искаше да кажеш „не, сър“.
— След три месеца във Военното училище той се досети, че отбранителната война е безсмислена. Предполага, че сме изпратили флота срещу родните планети на бъгерите веднага след последната война.
— Той знае това? А ти идваш да ми обясниш, че знае колко са палубите?
— Не го знае. Предположи. Казах му, че греши.
— Убеден съм, че ти е повярвал.
— Убеден съм, че се съмнява.
5
„Повелителят на мухите“ — роман от Уилям Голдинг за постепенното ожесточаване на група деца, попаднали на необитаем остров. „Полиана“ — детски роман от Елеанор Портър, често цитиран като символ на блудкавата сантименталност. — Б.пр.