— Те може и да са били копия, Волеску, но дори и мъртви струват повече от оригинала.
Той продължаваше да се смее, докато тя се отдалечаваше по коридора, но смехът му звучеше насилено. Тя знаеше, че този смях е маска, зад която се крие скръб. Но не скръбта на състраданието и дори на разкаянието. Това бе скръбта на една прокълната душа.
Бийн. Слава тебе, Господи, помисли си тя, че не познаваш баща си и никога няма да го познаваш. Ти никак не приличаш на него. Ти си много повече човек.
Подсъзнателно я глождеше едно съмнение. Убедена ли беше, че Бийн е много по-състрадателен и човечен? Или и сърцето на Бийн беше толкова студено, като на този човек? Неспособно на съпричастие? Само бездушен ум ли беше той?
А после си представи как той расте ли расте и от мъничко детенце се превръща във великан, чието тяло не може повече да поддържа живота. Това е наследството от баща ти. Това е ключът на Антон. Тя се сети за плача на Давид, когато научил за смъртта на сина си. „Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой, Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!“8
Но той още не беше мъртъв, нали? Волеску можеше и да лъже, а можеше просто да греши. Трябваше да има някакъв начин да се предотврати това. А дори и да не съществуваше, все пак на Бийн му оставаха още много години живот. И беше важно как ще ги изживее.
Господ създава нужните му деца и ги превръща в мъже и жени, а после ги прибира от този свят, когато си поиска. За него целият живот е само един миг. Най-важното е за какво използваш този миг. И Бийн щеше да го използва добре. Беше убедена в това.
Или поне се надяваше с такъв плам, че се усещаше убедена.
12
СПИСЪКЪТ
— Щом Уигин е избраният, нека го изпратим на Ерос.
— Той още не е готов за Командирското училище. Ще е преждевременно.
— Тогава трябва да се спрем на някоя от алтернативите.
— Ти решаваш.
— Ние решаваме! На какво друго да разчитаме, освен на онова, което ти ни казваш?
— Казах ти и за онези, по-големите момчета. Разполагаш със същите данни като мен.
— Всички данни ли имаме?
— Всичките ли ги искаш?
— Имаме ли данните на всички деца, постигнали резултати и оценки на такова високо ниво?
— Не.
— Защо не?
— Някои от тях са дисквалифицирани по различни причини.
— Дисквалифицирани? От кого?
— От мен?
— На какво основание?
— Например, един от тях е на границата на лудостта. Опитваме се да открием в кои структури уменията му биха могли да бъдат полезни. Но той не би понесъл тежестта на командирски пост.
— Един, значи.
— Друг в момента е подложен на оперативна корекция на физически дефект.
— Дефект, който ограничава способността му да командва?
— Ограничава способностите му да бъде обучен за командир.
— Но това ще се оправи.
— Предстои му трета операция. Ако мине добре, от него може да излезе нещо. Но, както каза и ти, няма да има време.
— Колко още деца си укрил от нас?
— Нито едно не съм укрил. Ако ме питаш колко деца просто не съм охарактеризирал пред теб като потенциални командири, отговорът е — всички. Освен онези, с чиито имена вече разполагаш.
— Ще бъда откровен. Носи се мълва за някакво съвсем малко момченце.
— Всички те са малки.
— Чуваме разни слухове за дете, в сравнение с което момчето Уигин се развива бавно.
— Всички те си имат своите силни страни.
— Има и хора, на които им се иска да ви освободят от командирския пост.
— Ако няма да ми позволяват да подбирам и обучавам тези деца както трябва, предпочитам да ме освободят, господине. Считайте го за молба.
— Значи е било глупава заплаха. Повишете ги възможно най-бързо. Но имайте предвид, че в Командирското училище ще им трябва време. Не си струва да ги обучаваш докрай, ако не им остане време и ние да ги обучим.
Димак се срещна с Граф в контролния център на бойната зала. Граф провеждаше всичките си секретни срещи тук, защото Бийн още не бе пораснал достатъчно и не можеше да се промъква през каналите. Бойните зали бяха оборудвани със собствени въздушни системи.
Дисплеят на чина на Граф показваше есе.
— Чел ли си това? „Проблеми на военните кампании между слънчеви системи, разделени от светлинни години разстояние.“