А ако аз бях на мястото на съдията Тресилиън, размисли се той, и ми беше представено такова доказателство? Положението на сър Роджър е изглеждало безизходно. Той не е възразил срещу нито едно от представените „доказателства“, с изключение на свидетелските показания на Девърел… И все пак е имал един приятел…
— Сър Хю?
Корбет погледна към Бъргес.
— Какво се замисли?
— Ами Фъръл, бракониерът? Защо не са повярвали на неговите свидетелски показания? Твърдял е, че е видял как сър Роджър излиза от дома на вдовицата Уолмър, която е била жива, а после видял други хора да отиват към къщата й.
— Фъръл беше бракониер — изсмя се Блайдскот. — Обичаше да си попийва — лицето на помощник-шерифа стана аленочервено, като си даде сметка за лицемерието в думите си. — Даже повече от мен — добави той. — При това Фъръл беше в ръцете на сър Роджър.
— Какво искаш да кажеш? — попита Корбет.
— Виж, сър Роджър наистина беше добър с него. Мисля, че Фъръл е знаел повече, отколкото трябва, за сър Роджър. Нашият достоен рицар не ходеше често на църква — повече го привличаха забавленията в късните доби.
— Да не би да намекваш, че е бил магьосник и че се е занимавал с магии? — с насмешка попита Корбет.
— Има нещо вярно — намеси се Бъргес.
— Стига, стига! — Корбет отпи от чашата си. — Ако взема да ви вярвам за всичко, ще излезе, че у сър Роджър не е имало и грам добродетелност. Да не твърдите сега, че е танцувал по огрени от луната полянки с кралицата на магьосниците? Или е поднасял кървави жертвоприношения на горските демони?
Бъргес се ухили.
— Не, не. Сър Роджър наистина се интересуваше от магии — от тази мътна област, където се сливат светлината и мракът. Случваше се да говори за това тук.
— А свидетелските показания на Фъръл? — попита Корбет, като реши да насочи разговора към не толкова хлъзгава почва. — Свидетелствал е под клетва, че когато сър Роджър си е тръгнал от вдовицата Уолмър, тя е била жива и здрава.
— Но той би могъл и да се върне — отвърна Блайдскот.
— Да, обаче Фъръл е дал показания, че е забелязал други да слизат по Гъли Лейн към къщата на вдовицата Уолмър.
— Е, добре — Блайдскот се ухили над чашата. — Откъде да сме сигурни, че сър Роджър наистина не се е върнал? Имаме и свидетелските показания на дърводелеца Девърел.
— Ами съдебните заседатели?
— Както обикновено, бяха избрани с жребий, тук, в кръчмата.
— Но не е ли чудно, мастър помощник-шериф, че един от съдебните заседатели, а също и техният водач… — Корбет замълча. — … Да го кажа така — със сигурност Молкин не е бил приятел на сър Роджър, нали?
— Какво намекваш? — лицето на Блайдскот грозно се разкриви. — Че съм подкупил съдебните заседатели? Тегленето на жребия беше открито и честно! Сър Роджър нямаше приятели, казах ти вече. Пък и аз съм само помощник-шериф, а не съм съдия. Сър Луис Тресилиън можеше да изпрати сър Роджър да бъде съден от кралския съд26 в Лондон.
— Да, да, могъл е — Корбет разклати чашата си. — И тук има нещо чудно.
Когато Корбет се срещна с краля в Уестминстър, беше задал същия въпрос: Едуард, който обичаше да коментира хитрите уловки на правото, само беше поклатил глава. „Сър Луис го стори, но отказах — бе му казал кралят. — Щях да създам прецедент, Корбет. Можеш ли да си представиш какво ще се случи, ако започнат да изпращат всяко дело за убийство в Уестминстър? Съдът ще затъне, като колело в кал.“
— Сър Хю Корбет! Сър Хю Корбет!
Писарят се обърна. Облечен с туника над ризницата, върху която бяха изрисувани разгневени леопарди, кралският пратеник стоеше на прага, ботушите и шпорите му бяха целите в кал.
— Тук съм! — провикна се Корбет.
Мъжът уморено си запроправя път. Подаде два свитъка на Корбет.
— Известия от Уестминстър — заяви той.
Сър Хю забеляза зачервените очи на мъжа.
— Как ти е името?
— Варли, сър.
Корбет извика кръчмаря.
— Трябва да тръгвам призори — предупреди го вестоносецът.
— Засега няма да отговарям — заяви Корбет. — Кръчмарю, осигури на този мъж чисто легло, храна и хубав ейл.
— Всичките ни легла са чисти — отвърна кръчмарят и на ъгловатото му, с червени бакенбарди лице, се появи усмивка.
Той отведе кралския пратеник. Корбет счупи печатите и развърза свитъците. Първият беше препис на записките от процеса срещу сър Роджър, които беше поискал, преди да тръгне от Уестминстър. Вторият свитък беше от Канцеларията на Тайния печат и съдържаше подробности относно военната служба на сър Роджър в Гаскония и по време на военните походи в Шотландия и Уелс. Корбет помоли за свещ и изчете внимателно написаното. Измърмори нещо и нави обратно свитъка. Хвърли поглед през помещението, търсейки Риптън. Кралският наместник вдигна глава и погледите им се срещнаха. Корбет се сепна от враждебността, която видя в присвитите му, близко разположени очи. Обърна поглед към Блайдскот и каза:
26
Кралският съд е център на кралската власт и администрация, съставен е от краля, неговите съветници, администратори и придворни. От времето на Хенри II заседава в Уестминстър и разглежда въпроси, които се нуждаят от намесата на краля. — Бел.прев.