— Дърводелец, който знае латински? — промърмори Корбет.
Имаше още и едно бяло въженце с три възела на него, кафяв скапуларий28 — две парчета кожа, свързани с груба връв. Корбет го промуши през главата си, така че едното парче кожа се оказа отпред на гърдите, а другото на гърба. Връвта беше доста изтъркана, леко прокъсана на места. Разгледа и останалите предмети: медал, молитвена броеница, малка дарохранителница.
— Такъв ли си бил? — рече Корбет. — Нищо чудно, че никому нищо не си доверявал.
Свали скапулария и върна всичко в ковчежето, заключи го и се върна в кухнята.
Двамата рицари и Ранулф седяха на кухненската маса. Чансън тъкмо влизаше през предната врата, следван от як мъжага, който се представи за местния лекар. Той грубо отстрани Корбет от пътя си и затропа нагоре по стълбите да види пациентката си.
— Трябва да си вървим — заяви Корбет и взе плаща си.
— Откри ли нещо? — попита сър Морис.
— Тук ли е още Блайдскот? — Корбет попита Чансън.
— Да, но предпочита да е колкото е възможно по-далеч от теб, мастър.
— Скоро ще си поговоря с него — отвърна Корбет.
— Какво откри, Корбет? — попита Тресилиън.
— Девърел може сега да е бил дърводелец, но някога е бил монах.
— Монах! — изуми се сър Морис.
— Лишен от сана си духовник — поясни Корбет. — Монах, който е напуснал манастира. Не е чак толкова необикновено. Така и не е успял напълно да скъса с миналото си и е пазел някои дреболии за спомен: молитвена броеница, скапуларий, който някои монаси носят под одеждите си, псалтир и въженцето си с три възела, символизиращи трите обета: за въздържание, за бедност и за послушание. Подозирам, че Девърел като монах е показал необичаен талант на дърводелец. Може да се е уморил от служенето на Бога. Дошъл е в богат край като Мелфорд, оженил се и се е установил тук.
— И какво общо има това със смъртта на баща ми?
— Има много общо, сър Морис. Девърел е бил занаятчия, състоятелен гражданин на този град. Думата му е тежала много — Корбет сниши глас. — На неговите свидетелства, дадени под клетва, са щели да повярват и съдията, и съдебните заседатели.
Присвил устни, съдията кимна. Корбет съзря гнева в очите му. Съдиите и съдебните заседатели допускат грешки. Сър Луис нямаше да е първият, и със сигурност няма да е последният, който ще се разкайва за произнесена присъда.
— Давам си сметка, сър, че за теб е трудно — Корбет поднесе извиненията си.
— В края на краищата, сър Хю, правосъдието ще възтържествува. Ако Девърел е лъжесвидетелствал, а може би и не само той, то нека отговорността си е тяхна. Аз мога единствено да приема решението на съдебните заседатели. Бог ми е свидетел, молех се за живота на сър Роджър.
— Знам — Корбет погледна през рамо към стълбите. — Девърел, Бог да го прости, е излъгал и е престъпил закона. Но защо? Заради сребро и злато? — той се намръщи. — Човек като Девърел не би изложил на риск живота и честното си име заради пари. Не, според мен Девърел е бил изнудван. Някой тук е знаел, че е избягал монах, а това означава, че бракът му е невалиден. Заради такова прегрешение тук е щял да дойде църковният пристав от двора на архиепископа. Можели са да отлъчат Девърел от църквата или да го завлекат обратно в манастира му, където да му бъдат наложени жестоки наказания. Покаянието на хляб и вода би било най-малкото.
— Значи Девърел е нарушил обета си?
— Да. Нарушил го е. Но кому е било известно? Мисля си, дали Девърел — продължи замислено Корбет — не е изпратил на воденичаря Молкин стиховете от Левит?
— Какви стихове? — учуди се сър Луис.
— По-късно ще ти разкажа — отвърна Корбет.
Излязоха навън на слънце. Корбет чу, че някой го вика по име. От една уличка излезе Соръл.
— Девърел е мъртъв! — промърмори тя, а очите й блестяха. — Тъкмо наказание за клетвопрестъпник! — и подаде на Корбет монетата, която й беше оставил предишната вечер. — Не трябваше да я вземам.
— Защо? — Корбет я дръпна настрани от останалите.
— Не ти казах — довери му тя. — Имам предостатъчно сребро.
— Как така?
— Три пъти в годината — каза тя — в Бийчъм Плейс някой оставя увити в пергамент сребърни монети. Няма съобщение. Така е откакто Фъръл умря. Случва се през януари, на Великден и на Архангеловден.
— Задръж я — и Корбет притисна монетата в дланта й.
Тъкмо щеше да се върне при останалите, когато старата Крауфорд закуцука към него, потропвайки с тоягата си по калдъръма, повела за ръка Питъркин. Пътьом ядно изрита една пречкаща й се бездомна котка.