— Още убити, кралски писарю. Трябва да сменят името на Мелфорд на Хаселдема29.
— Кръвна нива — преведе Корбет. — Защо смяташ така?
— Заради убийствата — заяви тя.
— Какво ти е? — Корбет се обърна към Питъркин, който цял се тресеше от страх.
— Той живее при мен — обясни жената — и не е на себе си от страх. Мисли си, че си дошъл да го отведеш в приют за идиоти, където ще го държат на хляб и вода и ще го налагат с камшик.
Мръсотия покриваше небръснатото лице на Питъркин, див ужас изпълваше очите му, долната му устна трепереше. Ако старата Крауфорд не го държеше за ръка, щеше да побегне като заек. Корбет извади монета от торбата си, взе ръката на мъжа и го накара да я стисне.
— Не съм дошъл да те отведа — меко каза Корбет. — Питъркин е мой приятел. Старата майка Крауфорд е моя приятелка. Купи си захаросани плодове, топъл пай или ела с мен в „Златното руно“ да изпиеш чаша ейл.
Промяната, която претърпя лицето на слабоумния беше изумителна. Той се освободи от старата жена и затанцува от крак на крак, като тихо си тананикаше.
— Питъркин е богат! Питъркин е богат! — ломотеше нещастникът.
— Да, Питъркин е приятел на краля — добави Корбет.
Понечи да си върви, но старата Крауфорд сграбчи ръката му.
— Човешки постъпи, писарю — пошушна му тя, — но внимавай, когато вървиш из Хаселдема.
Глава тринадесета
Съдебните заседатели се оказаха безлична групичка дребни търговци и земеделци. Седяха в ъгъла на кръчмата, потропваха с крака и изглеждаха доста мрачни и уплашени от срещата с кралския писар. Даваха си кураж с хубав ейл. Тресилиън накара другите посетители, които нямаха отношение към процеса на сър Роджър, да опразнят кръчмата. Сър Морис Чапълс седеше малко встрани, вдигнал крака на един стол, и потропваше с пръсти по масата. Чансън излезе да нагледа конете. Ранулф седна плътно до Корбет.
Тресилиън се нагърби да води срещата. Представи писаря и тъжно се усмихна.
— Бързо минава времето — заяви той. — Петима от съдебните заседатели, които съдиха сър Роджър Чапълс, са мъртви — усмивката му се стопи. — Двама бяха убити. И така, спомняте си ясно дните на процеса, нали? Процесът се състоя в общината, така ли беше?
Всички кимнаха почти едновременно.
— Досега не съм ви питал — продължи Тресилиън. — Разискванията на съдебните заседатели обикновено са тайни, но днес се налага да ми кажете — защо толкова бързо излязохте с решението си? Отне ви по-малко от час?
— Заради заключителната ти реч — проговори навъсен мъж, касапин, ако се съдеше по изцапаната му с кръв престилка.
— Добре — отстъпи Тресилиън. — Ти си Саймън. Касапин си, нали?
— Точно така, господарю.
— Моля, отговори на въпроса ми по-подробно.
— Не помня всяка подробност — вдигна рамене касапинът, — но доказателствата бяха ясни: сър Роджър е отишъл до вдовицата Уолмър. Видял го е дърводелецът Девърел — да, известно ни е, че сега е мъртъв — огледа другарите си. — А между другото, ние под закрила ли сме? Сър Роджър беше екзекутиран не по наша вина.
— Никой не казва, че вината е ваша — отвърна Корбет. — Продължавай.
— Имаше очевидец как сър Роджър е бягал от къщата на вдовицата. У него бяха открити вещи на други убити жени.
— Любопитен съм — каза Тресилиън, — а и сър Хю иска да знае какво се случи в стаята на съдебните заседатели, след като се оттеглихте, за да решите. Молкин ви ръководеше, нали така? А Торкъл беше негов заместник?
— Ще съм честен — отвърна Саймън. — Молкин беше гадина. Не ми се нравеше, докато беше жив, няма да започна да го харесвам и сега, когато е мъртъв. Гореше от желание сър Роджър да бъде обесен. Още щом вратата се затвори зад нас, той отсече: „Виновен!“ Торкъл, разбира се, го подкрепи.
— А вие, останалите? — попита Корбет.
Огледа мъжете с обветрени лица и груби, зачервени ръце. Обхвана го съчувствие към тях. Сплашването на съдебните заседатели не беше рядкост, но понякога те можеха да станат изненадващо упорити, най-вече, когато на косъм висеше човешки живот.
— Някои от нас се възпротивиха. Няма да казвам кои. Виждахме, че мрази сър Роджър.
— Заради Фъръл беше — обади се един от другарите на Саймън. — Бях много угрижен заради показанията на Фъръл. Твърдеше, че вдовицата Уолмър била жива, когато сър Роджър си тръгнал. Намекна, че е видял и други да слизат до къщата й.
— А, да — Саймън отново подхвана разказа си. — Но Молкин ни каза да млъкваме. Заяви, че Фъръл е бил подкупен от сър Роджър. Имало вероятност рицарят да се е върнал, а пък хората, които Фъръл забелязал да слизат към къщата на вдовицата Уолмър, вероятно са били Риптън, кралският наместник и другите, които са открили тялото.
29
Букв. Кръвна нива. — Така е била наречена нивата, купена от първосвещениците с трийсетте сребърника, които Юда захвърля в храма, преди да се обеси. — Бел.прев.