Петра се беше изправила. Бийн я погледна и забеляза, че е вперила очи в оръжието на Ахил, което лежеше на земята. Сякаш можеше да прочете мислите й. Да убие Ахил със собственото му оръжие бе толкова изкушаващо — и Петра не беше давала дума на никого.
Преди да посегне към оръжието обаче, Бийн насочи упойващата пушка към нея:
— И ти ли искаш да се събудиш след шест часа с главоболие?
— Няма нужда да ми казваш, знам, че обещанието ти обвързва и мен.
Без да погледне пистолета, тя се приближи и помогна на Бийн и полковника да пренесат Ахил до хеликоптера.
Изблъскаха го през вратата. Войниците вътре го поеха и го внесоха назад, на място, където да не пострада при излитането и кацането. Машината беше претоварена, но само с хора — нямаше провизии и тежко въоръжение, тъй че полетът щеше да мине нормално. Просто щеше да е неудобно за пасажерите.
— На този хеликоптер няма да ви е много удобно — рече Бийн. — Можете да заповядате в нашия.
— Но аз не отивам, където отивате вие.
— Познавам момчето, което току-що качихте. Дори да не си спомня какво сте направили с него, когато се събуди, все някога някой ще му каже. А щом узнае, ще ви набележи. Той никога не забравя. Със сигурност ще ви убие, рано или късно.
— Тогава ще умра, изпълнявайки дълга си.
— Може би в опит да спасите Китай и целия свят от един злодей.
— Знам, че го правите от добри чувства, но душата ми се къса, когато ми предлагат такава награда, за да изменя на родината си.
— Родината ви се ръководи от хора без чест и достойнство. И при все това те държат властта благодарение на достойни мъже като вас. Кой в такъв случай предава родината си? Не, няма време да спорим. Исках само да посея семенцето на съмнението в душата ви — с усмивка завърши Бийн.
Полковникът също се усмихна:
— Значи ти си дяволът, както ние китайците винаги сме казвали за европейците.
Бийн му отдаде чест. Офицерът отвърна на жеста и се качи в хеликоптера.
Вратата се затвори.
Бийн и Петра се отдалечиха тичешком, докато машината се издигаше. Задържа се във въздуха, докато двамата се качиха в последния хеликоптер, който още стоеше на земята. След по-малко от две минути той също излетя и китайската и тайландските машини се издигнаха над базата. Хеликоптерите от ударния отряд на Бийн се събраха.
Отлетяха заедно на юг, бавно, на витла. Нито една индийска ракета не беше изстреляна срещу тях. Защото индийските офицери несъмнено знаеха, че най-способните им военни стратези ще бъдат откарани на много по-безопасно място от Хайдарабад или където и да било в Индия при надвисналата китайска заплаха.
Бийн даде заповед и всички хеликоптери прибраха перките, реактивните двигатели се включиха и те полетяха бързо към Шри Ланка.
Петра пътуваше с мрачно изражение. Вирломи седеше до нея, но двете мълчаха.
— Петра — заговори Бийн.
Тя не го погледна.
— Вирломи ни откри сама. Дойдохме да те спасим благодарение на нея.
Петра остана със забит в пода поглед, но протегна ръка и стисна дланта на Вирломи.
— Ти си смела и добра — рече арменското момиче. — Благодаря ти за съчувствието.
Погледна Бийн в очите:
— Но на теб не съм благодарна, Бийн. Бях готова да го убия. Щях да го направя. Щях да намеря начин.
— В крайна сметка той сам ще се убие. Ще се самозабрави, като Робеспиер или Сталин. Хората около него ще видят какъв е, ще разберат, че накрая ще прати и тях на гилотината, ще решат, че не могат да го търпят повече, и най-накрая ще го убият.
— Сигурно, но колко още хора ще избие през това време? Сега и твоите ръце са изцапани с кръвта им, защото ти го натовари жив на хеликоптера. Моите също.
— Грешиш. Той единствен е виновен за убийствата си. И грешиш за онова, което щеше да стане, ако го бяхме пуснали да те отведе. Нямаше да преживееш това пътуване.
— Откъде си толкова сигурен?
— Познавам Ахил. Когато хеликоптерът се издигне достатъчно високо, той щеше да те блъсне навън. И знаеш ли защо?
— За да стане пред очите ти.
— Не. Щеше да изчака да си тръгна. Той не е глупак. Животът му е по-важен от твоята смърт.
— Защото тогава ще ме убива? Защо си толкова сигурен?
— Защото те беше прегърнал като любовник. Докато беше опрял пистолета в слепоочието ти, той те държеше нежно, сякаш искаше да те целуне, преди да се качите на борда. Искал е да го направи пред мен.
— Тя никога не би му позволила да я целуне — с отвращение заяви Вирломи.
Петра обаче погледна Бийн и в очите й заблестяха сълзи. Това бе по-красноречив отговор от смелите думи на Вирломи. Тя вече бе позволила на Ахил да я целуне. Като Поук.