— Той те е набелязал — обясни Бийн. — Бил е влюбен в теб. Ти си имала власт над него. След като вече няма нужда от теб като заложничка, не можеше да те остави жива.
Суриявонг потрепери:
— Как е превъртял толкова?
— Няма определена причина. Колкото и ужасни неща да са му се случили, колкото и страшни подтици да са го измъчвали, той сам е избрал да им се поддаде, по собствено желание върши тези злини. Само той е виновен за действията си, никой друг. Дори онези, които са спасили живота му.
— Като нас с теб днес — отбеляза Петра.
— Днес сестра Карлота спаси живота му. Последното й желание към мен беше да оставя отмъщението в ръцете на Господ.
— Вярваш ли в Господ? — изненада се Суриявонг.
— Все повече и повече. И все по-малко и по-малко.
Вирломи хвана Петра за ръцете и каза:
— Стига обвинения и стига приказки за Ахил. Вече си свободна. Не се налага всяка минути да мислиш какво ще направи, ако те подслушва, и как трябва да реагираш, ако те наблюдава. Единственият начин да ти навреди сега е, ако ти продължиш да го гледаш в сърцето си.
— Послушай я, Петра — намеси се Суриявонг. — Тя е богиня, да знаеш.
Вирломи се засмя:
— Спасявам мостове и извиквам хеликоптери.
— И ме благослови — добави Суриявонг.
— Не съм го правила.
— Когато мина по гърба ми. Сега цялото ми тяло е път на една богиня.
— Само задната част. Трябва да намериш друг да благослови и предната.
Докато бърбореха, полузамаяни от успеха, свободата и ужасната трагедия, която оставяха зад себе си, Бийн наблюдаваше Петра, видя сълзите, които капеха в скута й, и му се прииска да избърше очите й. Но каква полза? Тези сълзи идваха от дълбоки кладенци, пълни с мъка, и докосването му не можеше да пресуши извора им. За това беше нужно време, а точно то не му достигаше. Ако Петра изпиташе щастие в живота си — това скъпоценно нещо, за което говореше госпожа Уигин — то щеше да е споделено с друг човек. Бийн я беше спасил, беше я освободил, но не за да я има или да стане част от живота й, а за да не носи бремето за смъртта й, както за Поук и Карлота. В известен смисъл това беше егоизъм. Но от друга страна, с днешната мисия той не печелеше нищо.
Само когато дойдеше смъртта, при това много скоро, щеше да погледне назад към този ден с малко повече гордост, отколкото към всяко друго дело в живота си. Защото днес той спечели. Сред всички ужасни провали най-после победи. Успя да измами Ахил и да му попречи да извърши едно от любимите си убийства. Спаси живота на най-скъпата си приятелка, макар че тя още не му беше благодарна. Отрядът му изпълни задачата си, без да загуби нито един от двестате войници. Досега Бийн винаги споделяше победата на някой друг. Днес обаче, днес тя бе само негова.
Хегемон
До: Chamrajnagar.Jawaharlal@ifcom.gov
От: PeterWiggin@hegemon.gov
Тема: Потвърждение
Уважаеми полемарх Чамраджнагар,
Благодаря, че ми позволихте да потвърдя назначението ви за полемарх с първия си официален указ. И двамата знаем, че само ви дадох онова, което вече имахте, а вие, приемайки преназначаването си, сякаш имаше някакво значение, върнахте на хегемонската институция част от авторитета, който бе загубила през последните месеци. Много смятат, че е безпредметно да се назначава хегемон, който ръководи само една трета от човечеството и на практика няма влияние над онази третина, която го поддържа. Мнозина държави бързат да постигнат някакво споразумение с китайците и техните съюзници и аз живея в постоянна опасност от анулиране на поста ми като първи жест за спечелване благоволението на новата суперсила.
Още по-забележително е, че направихте този щедър жест към човека, когото навремето смятахте за най-лошия избор за хегемон. Слабостите на характера ми, които видяхте тогава, не са изчезнали като с магия. Кандидатурата ми започва да изглежда като привлекателна алтернатива или източник на надежда вместо на отчаяние само при сравнение с Ахил и когато светът стене под китайския камшик. Въпреки недостатъците си обаче аз имам и достойнства и мога да ви обещая следното:
Макар че сте дали клетва никога да не използвате Международния флот, за да влияете на събитията на Земята, освен за унищожаване на ядрени оръжия и да наказвате онзи, който ги използва, знам, че вие си оставате земен човек, индиец, дълбоко загрижен за съдбата на всички народи и особено на собствения си. Затова ви давам дума, че ще посветя живота си на превръщането на този свят в по-добро място за вашия и всички народи, свят, от който ще се гордеете. Надявам се да успея, преди някой от двама ни да умре, тъй че да се гордеете с решението си да ме подкрепите днес.