Липсата на средства обаче принуди Питър да предприеме друга стъпка. Премести столицата на хегемонията от бивша Нидерландия и й върна самоуправлението, което веднага сложи край на стихийната емиграция в страната. Закри повечето служби на хегемонията по света освен програмите за медицински и агрономически изследвания и подпомагане. Премести главната си квартира в Бразилия, което имаше няколко основни предимства:
Първо, страната бе достатъчно голяма и силна, та главните врагове на хегемонията да се въздържат от опити за покушение над хегемона в границите й.
Второ, намираше се в южното полукълбо и имаше здрави икономически връзки с Африка, Америка и тихоокеанските страни. Така Питър нямаше бъде изолиран от световната търговия и политика.
И трето, Бразилия официално покани Питър Уигин. Никоя друга страна не го направи.
Питър не хранеше илюзии за правомощията си като хегемон. Не очакваше някой да му дойде на крака, а сам търсеше съюзници.
Затова прекоси Тихия океан и отиде в Манила, където Бийн с тайландския си отряд и индийците, които бе спасил, бяха намерили временно убежище. Питър знаеше, че Бийн му е сърдит, затова изпита облекчение, когато другото момче не само се съгласи с него, а и открито му засвидетелства уважението си, когато го посрещна. Двестате му войници бяха строени като за тържествен парад, а когато го запозна с Петра, Суриявонг, Вирломи и другите от Военното училище, Бийн се държа, сякаш представя приятелите си на по-висшестоящ. Дори произнесе кратка реч:
— Готов съм да служа на Негово превъзходителство хегемона със скромната си войска — ветерани от войната, бивши противници, а сега, заради подло предателство, изгнаници от родината си и мои братя и сестри по оръжие. Това не е мое решение или решение на мнозинството. Всеки един от тях можеше да избира и сам пожела да ти служи. Малко сме, но предишните ни работодатели се увериха в способностите ни. Надяваме се, че ще имаме шанса да служим на кауза, която стои над тесни национални интереси и ще доведе до установяване на нов, изгоден за всички ред на Земята.
Питър се изненада само от официалността на предложението и от това, че бе направено без предварителни условия. Забеляза също така, че Бийн се е погрижил да има и камери. Новината щеше да обиколи света. Затова новият хегемон също отговори официално, поздрави войниците за постигнатото и изказа съжаление за страданията на народа им. Добре щеше да излезе — двайсет секунди по телевизията и пълен запис по мрежата.
Когато свършиха с речите, Питър направи преглед на въоръжението — всичко, което бяха успели да вземат от Тайланд. Бяха успели да прехвърлят във Филипините дори бойните самолети и катери, така хегемонът разполагаше с военновъздушни сили и малка флота. Питър кимаше и коментираше авторитетно — камерите още снимаха.
По-късно, когато останаха сами, той най-после си позволи да се засмее мрачно:
— Без теб нямаше да имам нищо. Но в сравнение с флота и авиацията, които някога са били подчинени на хегемона…
Бийн го изгледа хладно:
— Ако правомощията на институцията не бяха силно намалени, нямаше да ти я дадат.
Явно приятната част бе приключила.
— Да, прав си, разбира се — призна Питър.
— И светът трябваше да изпадне в безнадеждно положение, при което самото съществуване на институцията хегемон да е под въпрос.
— Това също е вярно и по някаква причина май те дразни.
— Защото, ако не смятаме склонността на Ахил да убива хора, не виждам голяма разлика между него и теб. И двамата сте склонни да причинявате ненужно страдание на хората в името на личните си амбиции.
Питър въздъхна:
— Ако разликата е само тази, защо предлагаш да ми служиш?
— Има и други разлики, разбира се, но те са количествени, не качествени. Ахил сключва договори, които не смята да спазва. Ти пишеш статии, които биха могли да спасят цели народи, но отлагаш публикуването им, докато страните им попаднат под чужда власт и световното положение стане толкова безнадеждно, че да осигуриш избирането си за Хегемон.
— Наистина ли мислиш, че ако бях публикувал по-рано статията, щях да спася Индия и Тайланд?
— В началото на войната Индия все още имаше достатъчно провизии и оборудване, за да спре китайците. Тайланд щеше да разпръсне войската си и врагът нямаше да може да я разгроми.
— Да, но ако бях публикувал по-рано, Индия и Тайланд нямаше да осъзнаят опасността и да ми повярват. Все пак тайландците не повярваха дори на теб, а ти ги предупреди за всичко.