— Ти си Лок.
— А, да. Авторитетът ми щеше да накара цели държави да треперят. Не забравяш ли нещо? По твое настояване аз разкрих, че съм още тийнейджър, колежанче. Все още не се бях окопитил от удара и се опитвах да докажа в Хаити, че мога да управлявам. Възможно бе да ми е останал някакъв престиж, та управниците на Индия и Тайланд да ми повярват — но можеше и да нямам. Пък и ако бях публикувал по-рано, преди китайците да са готови за действие, те просто щяха да отрекат всичко, войната да продължи и статията ми нямаше да свърши работа. Нямаше да подтикна Китай да започне нашествието в момента, който бе най-подходящ за теб.
— Не ме убеждавай, че всичко е било предвидено.
— Планът ми бе да задържа статията, докато се появи смисъл от нея. Да, мислех за престижа си, защото сега единствената ми власт са той и влиянието, което ми осигурява сред правителствата по света. Това е валута, която се кове бавно, и ако се харчи разточително, губи стойността си. Затова, да, наистина внимателно защитавам властта си и я използвам пестеливо, за да я имам и в бъдеще, когато повече ще ми трябва.
Бийн замълча.
— Не си доволен от развоя на събитията — продължи Питър. — Аз също. Възможно е — не много вероятно, но възможно — ако бях публикувал статията си по-рано, Индия да успее да окаже истинска съпротива. Можеше още да се сражават. Милиони войници щяха да загиват и сега, докато си говорим. Вместо това Китай удържа чиста, почти безкръвна победа. Сега китайците трябва да управляват население, почти два пъти по-многобройно от тяхното, с култура, със също толкова стари традиции и асимилираща сила като тяхната. Змията е нагълтала крокодил и отново възниква старият въпрос — кой кого ще смели? Тайланд и Виетнам също са труден залък и дори бирманците никога не са управлявали собствената си страна. Благодарение на мен бяха спасени човешки животи. Сега светът е наясно с моралната страна на проблема, кой е агресорът и кой — жертвата. Китай и Русия победиха — но народите, които попаднаха във властта им, са недоволни и няма да ги подкрепят в решителната битка. Защо мислиш, че Китай толкова бързаше да сключи мир с Пакистан? Защото знаеха, че не могат да воюват срещу ислямския свят при постоянна заплаха от бунт и саботажи в Индия. Ами договорът между Китай и Русия — каква смешка! Те с години спорят и скоро по дългата сибирска граница ще започнат проблеми. Китай и Русия са победители само за онзи, който мисли повърхностно. Теб обаче никога не съм те мислил за повърхностен.
— Всичко това ми е ясно — увери го Бийн.
— Да, но пак си знаеш своето. Още ми се цупиш.
Бийн не отговори.
— Не е лесно да виждаш голямата картина и да не ме обвиниш, че се възползвам от чуждото страдание. Но важното в случая е какво ще постигна след като вече съм формално водач на света, а на практика имам контрол над скромна икономическа база, няколко международни служби и този отряд, който получих днес от теб. Направих няколко неща, които бяха по силите ми, за да възстановя авторитета на поста си.
— Но преди всичко да си осигуриш избирането за него.
— Да, Бийн. Аз съм арогантен негодник. Мисля, че съм единственият, който разбира какво трябва да се направи и има възможност да го направи. Мисля, че светът се нуждае от мен. Всъщност аз съм по-самонадеян дори от теб. Какво значи това? Нима трябва да съм по-скромен? Само ти ли имаш право да прецениш трезво способностите си и да решиш, че си подходящ за определен пост?
— Аз не искам този пост.
— Аз също не искам този пост. Искам такъв пост, когато думата на хегемона ще тежи на мястото си, когато няма да има войни, когато хегемонът ще има власт да прекроява граници, да отменя лоши закони, да разбива международни престъпни организации и да осигури на всички хора достоен живот, спокойствие и свободата, която позволяват културните им традиции. Решен съм да го постигна стъпка по стъпка. И не само това, ще го постигна с твоя помощ, защото ти искаш някой да свърши тази работа и не по-зле от мен знаеш, че съм най-подходящият за нея.
Бийн кимна мълчаливо.
— Знаеш всичко това и още ми се сърдиш.
— Ядосан съм на Ахил. Ядосвам се на глупостта на онези, които отказаха да ме послушат. Ти обаче си тук, а те не са.
— Има още нещо. Ако само това беше причината, щеше да преодолееш гнева си много преди да водим този разговор.
— Знам. Но няма да ти е приятно да го чуеш.
— Защото ще нараниш чувствата ми? Нека тогава аз да нанеса първия удар. Ядосан си ми, защото всяка дума от устата ми, всеки жест, всяка гримаса на лицето ми ти напомнят за Ендър Уигин. Само че аз не съм Ендър, никога няма да бъда. Смяташ, че Ендър би трябвало да е на моето място и ме мразиш, защото направих така, че да напусне завинаги Земята.