— Глупаво е — призна Бийн. — Знам го. Знам, че като го отпрати, ти спаси живота му. Хората, които помогнаха на Ахил и се опитаха да ме убият, нямаше да мирясат, докато не унищожат Ендър, и без Ахил да ги кара. Щяха да се боят от него много повече, отколкото от нас с теб. Ти обаче толкова приличаш на него, звучиш като него. И все си мисля, че ако беше тук, Ендър нямаше да прецака нещата, както направих аз.
— Според мен е точно обратното. Ако ти не беше до Ендър в решителния момент, той щеше да прецака работата. Недей да спориш, няма смисъл. Важното е, че светът е такъв, какъвто е, и ние сме в положение, при което, ако внимаваме, ако обмислим добре плановете си, можем да оправим нещата. Можем да направим света по-добър. Няма за какво да съжаляваме. Няма смисъл да се тюхкаме за миналото. Трябва да гледаме в бъдещето и да си напънем задниците.
— Ще гледам в бъдещето и ще ти помагам, но не мога да съжалявам за онова, което съм пропуснал.
— Добре. Сега, ако си съгласен, смятам да възстановя длъжността стратегос.
Бийн се изсмя подигравателно:
— Назначаваш на този пост военачалник с двеста войници, два самолета, две катерчета и шепа малолетни стратези?
— Е, ако аз мога да се нарека хегемон, няма причина ти да не приемеш тази длъжност.
— Виждам, че не искаш назначаването ми да стане пред медиите.
— Така е. Не искам, когато хората научат новината, да видят едно хлапе. Искам да научат, че си назначен за стратегос, докато гледат кадри от победата над формиките и слушат как си спасил индийците, завършили Военното училище.
— Добре тогава. Приемам. Ще получа ли парадна униформа?
— Не. Като те гледам как растеш напоследък, ще вляза в прекалено големи разходи, ако трябва да ти осигурявам нови.
По лицето на Бийн се изписа угрижено изражение.
— Какво, пак ли те обидих? — попита Питър.
— Не. Просто се чудя какво казаха родителите ти, когато научиха, че си Лок.
Питър се засмя:
— О, престориха се, че са знаели през цялото време. Какво да ги правиш? Родители.
По предложение на Бийн Питър премести главното седалище на хегемонията в Рибейрау Прету в щата Сау Паулу. Там щяха да имат отлични въздушни връзки с всички части на света и в същото време да са заобиколени от малки градчета и земеделски стопанства. Щяха да са далеч от държавни институции. Мястото беше приятно за живеене. Тук на спокойствие щяха да се упражняват и да планират скромната си цел да освободят заробените народи, докато държат фронта срещу нови завоевания.
Семейство Делфики престана да се крие и дойде да живее при Бийн. Сега Гърция участваше във Варшавския договор и нямаше как да се върнат у дома. Родителите на Питър също дойдоха, защото си даваха сметка, че сега и те са мишена за нападения от всеки, който има зъб на Питър. И двамата получиха работа в хегемонията и ако съжаляваха за предишния си живот, не го показваха.
Семейство Арканян напусна родината, за да се засели на място, където вече никой нямаше да отвлича децата им. Родителите на Суриявонг се бяха измъкнали от Тайланд и прехвърлиха семейния си бизнес в Рибейрау Прету. Близките на другите тайландски и индийски сподвижници на Бийн също дойдоха и скоро се появиха цели кварталчета, където рядко звучеше португалска реч.
Колкото до Ахил, с месеци не се чуваше нищо за него. Навярно беше в Пекин. Навярно по един или друг начин си подготвяше пътя към властта. Все пак се надяваха, че китайците, след като го бяха използвали, са проявили достатъчно разум, за да го държат далеч от юздите на управлението.
През един облачен зимен следобед през юни Петра се разхождаше в гробището на Араракуара, само на двайсет минути от Рибейрау Прету. Приближи се към Бийн така, че да я види отдалеч. Спря до него и погледна надписа на близката надгробна плоча.
— Кой е погребан тук?
— Никой — отвърна Бийн, който не се изненада, че я вижда. — Това е кенотаф.
Петра прочете имената, изписани на камъка.
Само тези две думи.
— Сестра Карлота има надгробна плоча и някъде във Ватикана — обясни Бийн. — След катастрофата обаче не намериха тяло, което да бъде погребано където и да било. А пък Поук бе кремирана от непознати хора. Вирломи ми даде идеята.
Вирломи бе поставила паметна плоча за Саяги в малкото индийско гробище на Рибейрау Прету. Тя беше малко по-многословна — споменаваха се датите на раждането и смъртта му и той бе наречен „Момчето, което постигна сатяграха“.
— Бийн, не е разумно да идваш сам — отбеляза Петра. — Без телохранител. Това място е толкова открито, че си идеална мишена.