— А благородната Текла е една от тях? Това ли искате да кажете, учителю?
Той кимна мрачно.
— Щеше да е далеч по-добре, ако имахме заповед да я подложим незабавно на мъчения, но не е така. Могат да минат години, преди да се стигне дотам, а може и въобще да не пристигне подобна заповед.
— Смятате, че ще я освободят, така ли, учителю?
— Тя е пионка в играта на Самодържеца с Водалус — това дори аз го знам. Нейната сестра благородната Тия е избягала от Двореца на Сюзерена, за да стане любовница на Водалус, Сигурно ще се пазарят за Текла, поне за известно време, а дотогава ние ще трябва да се грижим за нея. Макар и не прекалено добре,
— Разбирам — казах аз.
Всъщност се чувствах на тръни, тъй като не знаех какво точно е казала благородната Текла на Дрот и какво той е казал на учителя Гурлойс.
— Тя е помолила за по-добра храна и аз вече се разпоредих да й бъде осигурена такава. Помоли също за компаньони и когато й казахме, че свижданията тук са забранени, тя настоя поне един от нас да я посещава от време на време.
Учителят Гурлойс спря, за да избърше челото си с края на наметалото.
— Разбирам — казах аз и наистина си мислех, че знам почти със сигурност какво ще последва.
— Тя помоли това да бъдеш ти, тъй като вече е видяла лицето ти. Казах й, че ще й правиш компания, докато се храни. Не искам съгласието ти, не само защото не се нуждая от него, а и защото съм убеден в твоята преданост към братството. Ще помоля за нещо друго — не бъди нито прекалено груб, нито прекалено мил с нея.
— Ще се постарая да не ви разочаровам. — Почувствах се горд от равния тон, с който произнесох тази реплика.
Учителят Гурлойс се усмихна, сякаш отговорът ми също му бе доставил удоволствие.
— Ти си надежден член на братството, Севериън, макар че си още доста млад. Бил ли си вече с жена?
Сред послушниците това беше една от обичайните теми за хвалба, но сега не бях сред връстниците си и затова поклатих глава.
— Още не си ходил при вещиците? Може би е за добро. Навремето именно те ми откриха „пътя към блаженството“, но не мисля, че бих им изпратил някой друг на същата възраст. Не е изключено знатната дама да си търси мъж, който да й стопля леглото. Не го прави. Евентуална бременност само би отложила назначените мъчения за известен срок, което, впрочем, не противоречи на интересите на братството. Схващаш ли мисълта ми?
Кимнах.
— Момчетата на твоята възраст са доста неспокойни. Ще се погрижа някой да те заведе на място, където бързо ще ти възвърнат спокойствието.
— Както кажете, учителю.
— Какво? Няма ли да ми благодариш?
— Благодаря ви, учителю — казах аз.
Гурлойс беше един от най-мъчните за разбиране хора, които познавах. Може би защото беше човек със сложна душевност, който се опитваше да се държи съвсем обикновено. Не лицемер, а по-скоро прекалено уравновесен. Точно както придворните благородници са принудени да си изградят перфектната защитна комбинация от качества, нещо средно между паркетен кавалер и дипломат, дори малко нещо като убиец, ако се наложи, така и учителят Гурлойс се бе научил да бъде нещо средно между ограничен администратор и властен наставник, който да управлява с твърда ръка братството. Той владееше всяка една от тези роли до съвършенство, но нито една не му пасваше напълно. Той пиеше много и страдаше от кошмари, а кошмарите му се появяваха само след като беше пил, сякаш виното вместо да избие с трясък вратите на съзнанието му и да излети през тях, само ги отваряше широко и го оставяше да чака беззащитен първите лъчи на изгряващото слънце, което да прогони призраците от стаята му. Понякога се качваше на самия връх на кулата, над бойниците с оръдията, говореше си сам и се взираше през бронираното стъкло, очаквайки зората да изсветли хоризонта. Той беше единственият човек в нашето братство, който не се страхуваше от силите, които можеше да срещне на върха на кулата Матачин, сили, които сами избираха кога и с кого да влязат в контакт. Обичаше музиката и често барабанеше по облегалките на стола си, но в ритъм, твърде учестен и нестроен за хората с по-стандартни представи за музиката. Ядеше твърде много и твърде често, четеше, когато смяташе, че се е скрил от чуждите погледи, и посещаваше някои определени затворници, дори измежду затворените на трето ниво, за да си говори с тях за неща, които никой от нас, дочулите случайно по някоя фраза, не можеше да разбере. Очите му искряха по-ярко от тези на коя да е жена. Той произнасяше неправилно съвсем обикновени думи като уртикария, салпинкс (маточна тръба) и бордеро. Не мога да ви опиша колко зле изглеждаше, когато се върнах наскоро в Цитаделата, и как изглеждаше сега.
8
КОМПАНЬОН
На следващия ден за пръв път занесох храна на Текла. Останах с нея един час, а през това време Дрот честичко ни хвърляше по един поглед през решетките на вратата. Играхме на игри с думи, в които тя беше по-добра от мен и след известно време поведохме разговор за задгробния живот, такъв, какъвто се твърдеше, че са го описали онези, които уж се били завърнали след смъртта. Текла се позоваваше на прочетеното в една от малките книжки, където се описваха не само ученията на йерофантите (първожреците), а и няколко нестандартни и дори еретични теории.
— Когато изляза на свобода — каза тя, — ще основа своя собствена секта. Ще разказвам на всички за мъдростта, която съм придобила по време на пребиванието си сред инквизиторите. Сигурна съм, че ще им бъде интересно.
Попитах я какво ще бъде учението й.
— Ще проповядвам, че не съществува задгробен живот. Че след смъртта съзнанието заспива непробудно.
— И от кого ще твърдите, че сте научила всичко това?
Тя поклати глава и положи заострената си брадичка върху едната си ръка. Тази поза разкри изящната линия на врата й.
— Още не съм решила. От някой ангел може би. Или от духовете. На теб кое от двете ти харесва повече?
— Не противоречат ли и двете на вашата теория?
— Точно там е смисълът. — В гласа й пролича удоволствие. — Силата на новото учение ще се дължи точно на неговата противоречивост. Нова теология, основана на Нищото. Нищото е доста солиден фундамент, особено когато съдържа в себе си противоречие. Само си припомни великите религии на древността — те твърдят, че техните божества са владетели на всички вселени и въпреки това очакват закрила от простосмъртните, сякаш са деца, които се страхуват от тъмнината. Или теорията за авторитета, който не наказва никого, докато съществува възможността за реформация, но е готов да накаже всеки, който не се възвиси духовно, стига да е налице възможност.
— Тези неща са доста сложни за мен — казах аз.
— Не, не са. Мисля, че си не по-малко интелигентен от повечето млади хора. Но предполагам, че вие, инквизиторите, нямате религия. Нима ви заставят да се откажете от религията?
— Нищо подобно. И ние си имаме божествени покровители и ритуали като всяко друго братство.
— А ние нямаме — каза Текла и като че ли се замисли за миг върху казаното. — Само в братствата и гилдиите е така. Във войската също, но и тя е нещо като братство, нали? Но така ни е по-добре. Нали сега всички празници и нощни бдения са се превърнали в поводи за празненства и балове, където всеки да покаже новите си одежди. Това харесва ли ти? — Тя стана и разпери ръце, за да ми покаже вече зацапаната си рокля.
— Много е красива — отвърнах й аз. — Бродерията, начинът, по който са пришити малките перли към нея.
— Само това ми остана — роклята, с която бях облечена, когато ме отведоха. Носи се от късния следобед до началото на ранната привечер.
Казах й, че съм сигурен, че учителят Гурлойс ще се разпореди да й донесат и други, стига да го помоли.
— Вече го молих и той ми каза, че е изпратил хора до Двореца на Сюзерена, за да ми донесат оттам дрехи, но те не са успели да го открият, което означава, че в Двореца се опитват да забравят, че изобщо някога съм съществувала. Все пак не е изключено всичките ми дрехи да са били изпратени в нашия замък на север или в някоя от резиденциите на моето семейство. Той каза, че ще нареди на секретаря си да напише писмо дотам.