Един очукан „Додж Коронет“, модел 1965, спря бавно до бордюра пред него. Кевин погледна вътре, позна главния си помощник, седнал на седалката до шофьора, и се качи отзад. Единствен свидетел на сцената беше някакъв държавен служител от Денвър, който събираше кураж, за да даде утвърдителен отговор на една тъмнокожа дама от занаята.
— Две неща — каза старшият помощник на Кевин, когато се приближаваха към жилищен блок до Сентръл Парк. — Най-напред, нашият човек осъществи контакт.
— Кога? — попита Кевин нетърпеливо.
— Тази вечер, след като вечеря и излезе от хотела. Заговори една жена на Западната 44-та улица, точно пред хотел „Мансфийлд“, уж за да попита за посоката. Нашите хора тръгнаха след нея и заснеха всичко отдалеч, но вероятно снимките не струват пукната пара. Тези фалшиви фургони просто не са това, за което са предназначени, извини ме за шегата. Както й да е, нашият човек очевидно е уреждал други срещи, така предполагаме, защото се видя с жената отново, тридесет и четири минути по-късно. Тръгнаха в една и съща посока, недалеч един от друг, като от време на време се приближаваха достатъчно, за да могат да разговарят, макар че ако очакваш нещо такова, би могъл и да не забележиш. След около петнадесет минути тя му мушна нещо, пари или инструкции, предполагам, след това се разделиха.
— Коя е тя? — попита Кевин.
— Едно от момчетата на ФБР я позна веднага при втората среща. Казва се Ана М. Брукс, живее в „Куийнс“, неомъжена, четиридесет и пет годишна и е секретарка в някаква надута консултантска фирма, през която минават изпълнители на военни поръчки и разни многонационални компании.
ФБР попаднало на нея случайно. Това станало, когато онзи шарже д’афер избяга през 1972 година, в после насила беше откаран в Унгария, след като се свърза с нас. Доколкото разбрах, свършили са доста добра работа — недостатъчна, за да са сигурни каква функция изпълнява, но все пак открили някои интересни неща. Например, че има необясним достъп до големи парични суми и някои странни привички. Разхождала се по странни места в странни часове. И най-накрая, нещата, с които се занимават клиентите на шефа й. Не са кой знае колко секретни, но в ЦРУ разбрали, че руснаците ги получават малко по-рано, отколкото ако действаха по легални канали. ФБР я наблюдава с надежда, че ще ги заведе до по-едър дивеч. Вече ми казаха, че искат да я задържат, когато им кажем.
— Могат да я арестуват — каза Кевин — при положение, че е просто дребен куриер за свръзка с нашия човек и че никой от двамата не знае нищо за другия. Сега вече е ясно, че и двамата не са чисти. Кажете на ФБР, че искам да я следят по същия начин, както и него, и всичко да минава през нас. Задачата няма да е трудна за изпълнение, тъй като тя не е усетила нищо и не се стреми да се прикрие. Проверете я детайлно. Вижте дали не можем да поставим хора някъде около жилището й и в службата й. Кажете на ФБР, ще ни трябва най-напред на нас, ако се окаже, че чрез нея можем да си решим проблема. Това означава, че не бива да има разследване за шпионаж. Просто да я приберат без много шум. Но докато не им кажем, да не я закачат изобщо.
— Но ти каза, че има две неща. Какво е второто?
— Второто е Стареца. Той е тук, в апартамента до Сентръл Парк, и иска да те види.
Карл отвори вратата на апартамента, преди Кевин да натисне звънеца. Не беше забелязал човека от охраната долу, който някак си беше успял да предупреди за пристигането му, и това, че Карл отвори точно навреме, още повече усили неприязънта му към него. Кевин погледна секретаря на възрастния мъж и забеляза, че бузите му са леко зачервени. Може би му е топло, помисли си Кевин с горчивина.