Със сигурност бяха. Значи Питър знаеше, че като изпраща Суриявонг да спаси Ахил, в действителност подписва смъртната му присъда.
Без съмнение хегемонът си въобразяваше, че ще контролира Ахил и Суриявонг е вън от опасност.
Ахил обаче уби хирурга, излекувал сакатия му крак, и момичето, което го бе заловило и планираше да отнеме живота му. Уби и монахинята, която го откри на улиците на Ротердам, образова го и го прати да се обучава във Военното училище.
Да ти е задължен Ахил означаваше да си подложен на неизлечима зараза, а Питър нямаше как да ваксинира Суриявонг. Ахил наказваше за всяко добро дело, без значение колко време му отнема или колко лъкатуши пътят към отмъщението.
„Трябва да го убия, в противен случай той със сигурност ще ме убие.
Ахил обаче не е войник, а затворник. Да отнема живота му ще е убийство, дори по време на война.
Но оставя ли го жив, се обричам на смърт. Защо да не се защитя?
Освен това Ахил е злият гений, чийто план обрече моя народ на китайско потисничество и разруши нация, непокорявана нито от Бирма, нито от европейските колонизатори, нито от японците през Втората световна война, нито от комунистите. Само заради Тайланд заслужава да умре, да не говорим за останалите убийства и предателства.
Но ако войникът не се подчинява на заповедите си да убива само когато му е наредено, с какво ще е полезен за своя командир? На каква кауза служи? Дори собственото му оцеляване няма да е гарантирано, защото ако всички в армията мислят като него, нито офицерът ще разчита на подчинените си, нито войникът ще има вяра на братята си по оръжие.
Може пък да ми се усмихне щастието и превозното средство на Ахил да гръмне.“
Подобни мисли го измъчваха, докато се носеха под обхвата на радара, току над гребените на вълните в Китайско море.
Толкова бързо прелетяха над плажа, че едва го забелязаха, а бордовите компютри разлюляха машината наляво-надясно, за миг я издигнаха, после я снишиха, за да избегнат препятствията и да останат под обхвата на радара. Хеликоптерите им бяха абсолютно неуловими, бордовата дезинформационна система убеждаваше шпионските сателити, че обектите са всичко друго, но не и летящи машини. Скоро стигнаха до указания път и се насочиха на север, след миг на запад, устремени към мястото, което разузнаването на Питър бе отбелязало като пропускателен пункт № 3.
Разбира се, войниците там щяха да им изпратят предупреждение по радиото, но преди да са издиктували и първото си изречение…
Пилотът на Суриявонг забеляза конвоя и доложи:
— Камиони с оръжие и войници пред и зад затворническата кола.
— Неутрализирай ги — нареди Суриявонг.
— Ами ако затворникът се намира в някой от тях?
— Ще бъде трагично загинал в следствие на съюзнически огън.
Войниците разбраха или поне така си мислеха — Суриявонг ръководеше спасителна акция, но нямаше нищо против затворникът да умре.
Което всъщност не беше съвсем вярно, поне не засега. Суриявонг очакваше китайските войници да действат като по учебник. Конвоят имаше за задача само да сплаши местните жители, бунтовниците или въоръжените отряди, за да не им създават проблеми. Китайците изобщо не допускаха възможността, нито пък мотива за спасителна акция, организирана от външна сила. И определено не очакваха тази сила да е малкият отряд на хегемона.
Само половин дузина китайци успяха да излязат от камионите, преди ракетите на Хегемонията да взривят превозните средства. Войниците на Суриявонг откриха огън още преди хеликоптерите да се приземят, а командирът им вече знаеше, че скоро със съпротивата ще е свършено.
Ванът, която превозваше Ахил обаче, остана незасегнат. Все още никой, дори шофьорът, не бе излязъл от нея.
Нарушавайки военния протокол, Суриявонг скочи от командния хеликоптер и се насочи към задната врата на затворническия ван. Изчака, докато един от войниците му натъпка пластичен взрив в заключващото устройство. Разнесе се оглушителен гръм, макар че взривът не беше силен, и металното резе стана на парчета. Вратата едва-едва се открехна.
Суриявонг вдигна ръка и забрани на войниците си да влизат във вана, за да спасят затворника.
Вместо това отвори вратата още малко и плъзна бойния си нож по пода на вана, отстъпи и махна на хората си да се отдалечат.
Превозното средство се разклати, навярно от сборичкване, отекнаха два изстрела, вратата зейна и някой се строполи на мръсната земя.
„Дано да е Ахил“ — пожела си Суриявонг, но се оказа китайски офицер, който опитваше да събере вътрешностите си с ръце. За миг му хрумна безумната мисъл, че човекът първо трябва да ги измие, преди да ги натъпче обратно в корема си. Гледката бе отвратителна.