— Не, ти трябва да ми простиш.
Едва зародила се, мелодрамата бе разбита на пух и прах, когато на вратата се появи Бернарда и, макар да бе доста пияна, осъзна, че съм гол, мокър и държа ръката на Клара до устните си при загасена лампа.
— За Бога, млади ми господине Даниел, нямате ли срам? Иисусе, Богородице и свети Йосифе! Някои хора никога не си взимат поука…
Слисана, Бернарда побърза да бие отбой. Надявах се, че когато ефектът от брендито отслабне, споменът за видяното ще се изпари от съзнанието й като неясен сън. Клара отстъпи малко назад и ми подаде дрехите, които държеше под лявата си мишница.
— Чичо ми даде този костюм за теб. От младежките му години е. Казва, че страшно си пораснал и ще ти е по мярка. Сега ще те оставя, за да се облечеш. Не биваше да влизам, без да почукам.
Взех дрехите, които ми предложи, и се заех да облека бельото, което бе прохладно й миришеше на чисто, после бледорозовата памучна риза, чорапите, жилетката, панталоните и сакото. Огледалото показваше търговец, който продава стоки по домовете, само че без обичайната усмивка. Когато се върнах в кухнята, доктор Солдевила тъкмо бе излязъл от спалнята, за да информира събралите се за състоянието на Фермин.
— За момента най-лошото е минало — обяви той. — Няма повод за тревога. Тия работи винаги изглеждат по-сериозни, отколкото са всъщност. Приятелят ви има фрактура на лявата ръка, две счупени ребра, изгубил е три зъба и има множество натъртвания, порезни рани и контузии, но за щастие няма вътрешен кръвоизлив, нито симптоми за мозъчно увреждане. Сгънатите вестници, които пациентът е носел под дрехите си, за да го топлят и да му придават снажен вид, както той се изразява, са послужили като броня и са притъпили силата на ударите. Преди малко, когато дойде в съзнание, пациентът ме помоли да ви кажа, че се чувства като двайсетгодишен младеж и че иска сандвич с кървавица и пресен чесън, шоколадче и няколко лимонови сладкиша „Сугус“. По принцип не виждам проблем, макар че според мен за момента ще е по-добре да приема плодови сокове, кисело мляко и може би малко сварен ориз. Освен това, като доказателство за неговата жизненост и присъствие на духа, той ме помоли да ви предам, че докато сестра Ампарито му правеше няколко шева на крака, получи ерекция с размерите на айсберг.
— То това е, защото е мъж и половина — промълви Бернарда с извинителен тон.
— Кога ще можем да го видим? — попитах аз.
— Сега по-добре не. Може би призори. Малко почивка ще му дойде добре. Бих искал най-късно утре да го вземат в болница „Дел Мар“ за енцефалограма, просто за да сме спокойни, но според мен можем да бъдем сигурни, че господин Ромеро де Торес до няколко дни ще е като нов. Ако се съди по следите и белезите по тялото му, този човек се е измъквал и от по-тежки премеждия. Просто е роден, за да оцелява. Ако ви трябва копие от доклада, за да подадете оплакване в полицията…
— Няма да е нужно — прекъснах го аз.
— Младежо, предупреждавам ви, че това можеше да се окаже много сериозно. Трябва незабавно да съобщите в полицията.
Барсело ме наблюдаваше внимателно. Отвърнах на погледа му и той кимна.
— Не се тревожете, докторе, за тези неща ще има достатъчно време — каза Барсело. — Сега най-важното е да се уверим, че пациентът е добре. Аз лично ще имам грижата да докладвам за станалото още утре. Все пак дори и властите имат право на малко спокойствие и отдих през нощта.
Докторът явно не погледна с добро око на моето предложение да скрием инцидента от полицията, но когато разбра, че Барсело се нагърбва с тази задача, само сви рамене и се върна в спалнята, за да продължи с лечението. Веднага щом Солдевила изчезна зад вратата, Барсело ми даде знак да го последвам в кабинета му. Бернарда въздишаше на табуретката си, замаяна от брендито и от преживяната уплаха.
— Бернарда, поразшетайте се. Направете кафе. И да е по-силничко.
— Да, господине, ей сегичка.
Последвах Барсело до кабинета му — пещера, потънала в облаци тютюнев дим, които се виеха между колоните от книги и документи. До нас откъслечно достигаха дисонантните акорди от пианото на Клара. Уроците на маестро Нери очевидно не бяха принесли особена полза, поне що се отнася до музикалната област. Книжарят ми посочи един стол и се зае да пълни лулата си.
— Обадих се на баща ти и му казах, че Фермин е претърпял малък инцидент и че ти си го докарал тук.
— Хвана ли се на въдицата?
— Не мисля.