— Гърмящата змия е на двайсетина метра зад нас. Не се обръщайте.
— Пак ли е онзи, предишният?
— Не мисля, освен ако не се е смалил от това влажно време. Тоя изглежда новак. Понесъл е спортен вестник отпреди шест дена! Фумеро сигурно набира чираци от някой приют.
Когато стигнахме до „Четирите котки“, нашият цивилен полицай седна на една маса на няколко метра от нашата и се престори, че препрочита за кой ли път репортажите за футболната лига от миналата седмица. На всеки двайсетина секунди ни поглеждаше крадешком.
— Горкичкият, вижте го само как се поти — рече Фермин, клатейки глава. — Изглеждате ми малко разсеян, Даниел. Говорихте ли с момичето, или не?
— Баща й вдигна телефона.
— И проведохте приятелски и сърдечен разговор?
— По-скоро монолог.
— Ясно. Да разбирам ли, че все още не го наричате папа?
— Той ми каза буквално, че ще ми изтръгне душичката.
— Това сигурно е било стилистичен похват.
В този момент над нас надвисна фигурата на келнера. Фермин поръча храна за цял полк, като потриваше ръце от мерак.
— А вие нищо ли не искате, Даниел?
Поклатих глава. Когато келнерът се върна с два подноса, отрупани с тапас77, сандвичи и няколко халби бира, Фермин му връчи една солидна сума и му каза да задържи рестото.
— Шефе, виждате ли оня тип на масата до прозореца, дето е облечен като Щурчето Джимини78 и е забол глава във вестника, сякаш е книжна фуния?
Келнерът кимна съучастнически.
— Ще бъдете ли така добър да му предадете, че инспектор Фумеро му праща спешно поръчение? Трябва незабавно да отиде на пазара Бокерия, да купи варен нахут на стойност двайсет дуро и да го занесе неотложно в полицейския участък (с такси, ако е необходимо); ако ли не, по-добре да се приготви да му връчи топките си на тепсия. Да повторя ли?
— Няма нужда, господине. Варен нахут за двайсет дуро или топките на тепсия.
Фермин му подаде още една монета.
— Бог да ви благослови.
Келнерът кимна почтително и се отправи към масата на нашия преследвач, за да му предаде съобщението. Щом чу инструкциите, часовоят посърна. Остана на масата си още петнайсет секунди, разкъсван от непонятни сили, след което се втурна на галоп към улицата. На Фермин дори окото му не мигна. При други обстоятелства епизодът щеше да ме развесели, но онази вечер не можех да избия от главата си мисълта за Беа.
— Даниел, слезте на земята, че имаме задачи за обсъждане. Още утре трябва да посетите Нурия Монфорт, както го бяхме запланували.
— И какво да й кажа, като отида при нея?
— Все ще измислите нещо. Планът е да последваме твърде разумното предложение на господин Барсело. Покажете й колко сте наясно, че най-вероломно ви е излъгала за Каракс, че тъй нареченият й съпруг Микел Молинер не е в затвора, както тя твърди, че тя е коварната ръка, която е прибирала кореспонденцията от стария апартамент на семейство Фортуни-Каракс, използвайки пощенска кутия на името на несъществуваща адвокатска кантора… Кажете й всичко, което е необходимо и целесъобразно, за да вземе да й пари под краката. Да, и то с мелодрама и библейска тържественост. После, просто за ефект, ще си отидете и ще я оставите да се пържи в соса на угризенията.
— А през това време…
— През това време аз ще съм готов да я последвам — цел, която смятам да осъществя с помощта на най-прогресивните техники на камуфлажа.
— Тая работа няма да стане, Фермин.
— О, маловерецо! Я да чуем, какво ви каза бащата на момичето, за да ви докара до това състояние? Заплахата ли ви тревожи? Хич не й обръщайте внимание. Хайде, какво ви каза оня лунатик?
Отвърнах, без дори да се замисля.
— Истината.
— Истината според свети великомъченик Даниел?
— Смейте се колкото ви душа иска. Така ми се пада.
— Не се смея, Даниел. Просто ми е тежко да ви гледам как се самобичувате. Всеки би помислил, че сте на път да наденете власеница. Нищо лошо не сте направили. Достатъчно мъчители има в тоя живот, та не е нужно човек да се държи като Торкемада79 със самия себе си.
— От опит ли говорите?
Фермин сви рамене.
— Никога не сте ми разказвали как са се пресекли пътищата ви с Фумеро — казах аз.
— Искате ли да чуете една поучителна история?
— Само ако вие имате желание да ми я разкажете.
78
Анимационен герой, появил се за пръв път във филма „Пинокио“ (1940) на Уолт Дисни. — Бел.прев.
79
Томас де Торкемада (1420–1498) — испански доминиканец и Велик инквизитор; името му е станало нарицателно за фанатизъм и жестокост. — Бел.прев.