Кратките, но наситени дни на първоначалния терор не закъсняха. Войските на генерал Годед83 навлязоха по Диагонал и Пасео де Грасия към центъра, където започнаха престрелките. Беше неделя и много от жителите на града бяха излезли навън, мислейки, че ще прекарат деня в някоя закусвалня покрай пътя за Лас Планас. Все пак, до най-черните дни на войната в Барселона ни оставаха още две години. Малко след началото на схватката войските на генерал Годед се предадоха, благодарение на някакво чудо или на лоша комуникация между командирите. Правителството на Люис Компанис като че ли си възвърна контрола, но едва през следващите седмици щеше да се изясни какво е станало всъщност.
Барселона бе преминала в ръцете на анархистките синдикати. След тридневни размирици и улични сражения, най-сетне се разнесе слух, че четиримата бунтовнически генерали са били екзекутирани в крепостта Монжуик, малко след като се предали. Един приятел на Микел, британски журналист, който присъствал на екзекуцията, каза, че отрядът за разстрел се състоял от седем души, но в последния момент цели дузини опълченци се присъединили към забавата. Когато открили огън, телата били така надупчени с куршуми, че рухнали в неузнаваема маса и трябвало да ги нахвърлят в ковчезите в почти течно състояние. Някои искаха да вярват, че това е краят на конфликта, че фашистките войски никога няма да стигнат до Барселона и че въстанието ще бъде потушено мимоходом. Оказа се, че това е едва аперитивът.
Научихме, че Жулиан е в Барселона, в деня, когато Годед се предаде. Тогава получихме писмо от Ирен Марсо, в което тя ни съобщаваше, че Жулиан е убил Хорхе Алдая в дуел, състоял се на гробището Пер Лашез. Дори още преди Алдая да издъхне, едно анонимно обаждане алармирало полицията за станалото. Наложило се Жулиан незабавно да избяга от Париж, преследван от полицията, която го издирвала за убийство. Нямахме никакво съмнение чие е било обаждането. Трескаво чакахме да получим вест от Жулиан, за да го предупредим за дебнещата опасност и да го предпазим от един капан, още по-лош от онзи, който му готвеше Фумеро: узнаването на истината. Три дена по-късно от Жулиан все още нямаше ни вест, ни кост. Микел не искаше да сподели с мен тревогата си, но аз отлично знаех какво си мисли. Жулиан се бе върнал заради Пенелопе, не заради нас.
— Какво ще стане, когато той научи истината? — питах аз.
— Ще се погрижим да не я научи — отговаряше ми Микел.
Жулиан най-напред щеше да установи, че фамилията Алдая е изчезнала безследно. Нямаше да намери много места, откъдето да започне търсенето на Пенелопе. Направихме списък на тези места и се впуснахме в нашата експедиция. Огромната къща на Авенида дел Тибидабо бе просто изоставен имот, изолиран зад вериги и воали от бръшлян. Цветарят, който продаваше букети от рози и карамфили на отсрещния ъгъл, каза, че си спомня само за един човек, наближил къщата в последно време, но той бил възрастен мъж, почти старец, и леко накуцвал.
— Да ви кажа честно, много беше заядлив. Опитах се да му продам един карамфил за бутониерата, а той ме прати по дяволите — сега е война, рече, не е време за цветя.
Цветарят не беше виждал други хора да обикалят там. Микел купи от него няколко повехнали рози и за всеки случай му даде телефонния номер на редакцията на „Барселонски ежедневник“. Там човекът можеше да остави съобщение, ако случайно зърнеше край къщата някого, който да отговаря на описанието на Каракс. Следващата ни спирка беше „Сан Габриел“, където Микел отново срещна Фернандо Рамос, стария си училищен другар.
Фернандо сега преподаваше латински и гръцки и бе ръкоположен за свещеник. Когато видя Микел в такова крехко здраве, много се обезсърчи. Каза ни, че Жулиан не се е отбивал при него, но обеща, че ако това се случи, ще ни съобщи и ще се опита да го задържи. Фумеро го посетил преди нас, призна ни Фернандо с боязън. Сега се представял като инспектор Фумеро и му казал, че по време на война ще направи добре, ако си отваря очите на четири.
83
Мануел Годед Льопис (1882–1936) — испански военен, участник във въстанието през юли 1936 г., което слага начало на Гражданската война в Испания. — Бел.прев.