В нощта, когато бях отишъл повторно в Гробището на забравените книги, Исаак ми бе разказал, че Каракс е използвал майчината, а не бащината си фамилия. Баща му се казвал Фортуни и имал магазин за шапки на Ронда де Сан Антонио. Разгледах отново портрета на двойката и ме обзе увереност, че младежът е Жулиан Каракс, който ми се усмихва от миналото, неспособен да види пламъците, които постепенно го обграждат.
Град на сенки
1954
14
На следващата сутрин Фермин дойде на работа, окрилен от Купидон, като все се усмихваше и си свирукаше болеро. При други обстоятелства щях да го разпитам как е преминала закуската с Бернарда, но тоя ден нямах настроение да слушам лирични изблици. Баща ми се бе уговорил да предаде една поръчка на професор Хавиер Веласкес в университетския му кабинет в единайсет сутринта. Фермин получаваше уртикария само при споменаването на въпросния академик, поради което аз предложих да отнеса книгите.
— Тоя тип е един педант, развратник и фашистки дупедавец — заяви Фермин, като вдигна юмрук в оная недвусмислена поза, която показваше, че е изпаднал в справедливо негодувание. — С жалкото си оправдание, че е професор, би се възползвал даже от Пасионария32, ако му падне сгоден случай.
— Не се вълнувайте толкова, Фермин. Веласкес плаща много добре, винаги в аванс и ни препоръчва наляво и надясно — напомни му баща ми.
— Тези пари са опетнени с кръвта на невинни девици — възрази Фермин. — Бог ми е свидетел, че никога не съм лягал с непълнолетна жена, и не че не съм имал желание и възможност; сега ме виждате позападнал, ама едно време бях представителен и ловях око. Даже и тогава, за всеки случай и ако усетех, че момичето е лековато, изисквах документ за самоличност или, при липса на такъв, писмено родителско разрешение — само и само да не потъпча етическите норми.
Баща ми избели очи.
— С вас човек не може да спори, Фермин.
— Е, когато съм прав, прав съм и толкоз.
Взех пакета с книгите, който сам бях приготвил предната нощ — две издания на Рилке и едно апокрифно есе относно дълбочината на националното чувство, приписвано на Дарвинов последовател — и оставих баща ми и Фермин да спорят за нравите и обичаите.
Денят беше прекрасен, небето — ослепително синьо, а чистият и свеж ветрец ухаеше на есен и море. Винаги най-много съм обичал Барселона през октомври. Тогава сякаш душата на града се разхожда из улиците, а човек се чувства помъдрял само като пийне от стария фонтан на Каналетас, чиято вода през тия дни като по чудо няма вкус на хлор. Крачех пъргаво покрай ваксаджии, писарушки, които се връщаха на работа след сутрешното си кафенце, продавачи на лотарийни билети и цял балет от метачи, които лъскаха града сякаш с четка на художник, без да бързат и с прецизност на поантилисти33. В тия години Барселона вече почваше да се изпълва с автомобили и когато стигнах до светофара на улица „Балмес“, забелязах и на двата тротоара тълпи чиновници със сиви пардесюта и гладни погледи, които поглъщаха с очи един „Стюдбейкър“34, както биха зяпали някоя певачка по пеньоар. Поех нагоре по „Балмес“ към Гран Виа, като си проправях път сред светофари, трамваи, автомобили и даже мотоциклети с кошове. На една витрина видях плакат на „Филипс“, който провъзгласяваше идването на нов месия — телевизията; говореше се, че тя ще промени живота ни и ще превърне всички ни в хора от бъдещето, също като американците. Фермин Ромеро де Торес, които винаги бе в течение на всякакви изобретения, вече бе предрекъл какво ще излезе от тая работа.
32
Прозвище на Долорес Ибарури Гомес (1895–1989), лидер на испанските комунисти, деятел на испанското и международното работническо движение. — Бел.прев.
33
Поантилизъм (известен още като дивизионизъм) — термин в живописта, означаващ системно използване на оптическо смесване. При този метод множество малки и разположени близо една до друга точки като че ли се сливат в окото на зрителя. — Бел.прев.