Минаваше вече два и половина, когато се върнах в книжарницата. Щом влязох, Фермин ми хвърли саркастичен поглед от върха на стълбата, на която се бе качил, за да излъска една колекция от „Национални епизоди“ на знаменития дон Бенито.
— Кого виждат очите ми? Вече си мислехме, че сте потеглили към Новия свят, Даниел.
— Забавих се по пътя. Къде е баща ми?
— Тъй като вас ви нямаше, той отиде да разнесе останалите поръчки. Поръча да ви предам, че днес следобед ще отиде в Тиана да направи оценка на личната библиотека на една вдовица. Ах, баща ви е направо вълк в овча кожа. Каза да не го чакате, за да затворите книжарницата.
— Сърдит ли беше?
Фермин поклати глава, като се спусна по стълбата с котешка пъргавина.
— Какво говорите, баща ви е светец. Пък и беше много щастлив да види, че си имате годеница.
— Какво?
Фермин ми смигна и примлясна.
— Ах, разбойник такъв, колко сте потаен! И какво момиче само — трафикът би спрял заради нея. Че и от класа — вижда се, че е била в добри училища, макар да има едно порочно пламъче в очите… Ех, ако Бернарда вече не ми беше откраднала сърцето… Впрочем още не съм ви разказал за нашата среща — искри хвърчаха, казвам ви, искри като в нощта на Еньовден…
— Фермин — прекъснах го аз, — за какво говорите, дявол да го вземе?
— За вашата годеница.
— Нямам годеница, Фермин.
— Добре де, сега вие, младите, на това му викате нещо друго — гадже или…
— Фермин, я почнете отначало. За какво говорите всъщност?
Фермин Ромеро де Торес ме изгледа объркано, събра пръстите на едната си ръка и взе да жестикулира като сицилианец.
— Да видим. Този следобед, преди час — час и половина една страхотна млада дама се отби да пита за вас. Баща ви и вашият покорен слуга лично присъствахме тук и мога да ви уверя без сянка от съмнение, че момичето не изглеждаше да е фантом. Мога да ви опиша даже ароматът й — на лавандула, само че още по-мек. Като току-що изпечена курабийка.
— А тази курабийка случайно да е казала, че ми е годеница?
— Е, не с чак толкова много думи, но с една лека усмивчица, нали ме разбирате, каза, че ще ви чака в петък следобед. А ние с баща ви просто събрахме две и две.
— Беа… — промълвих аз.
— Ergo, тя съществува — отбеляза Фермин с облекчение.
— Да, но не ми е годеница.
— Че какво чакате още?
— Тя е сестра на Томас Агилар.
— Вашият приятел, изобретателят?
Кимнах.
— Толкова по-добре. Дори да беше сестра на Хил-Роблес39, направо е страхотна. Аз на ваше място щях да съм в пълна бойна готовност.
— Беа вече си има годеник. Един младши лейтенант, който в момента отбива военната си служба.
Фермин въздъхна с раздразнение.
— Ах, да, армията, язва на обществото и убежище за низшите маймунски инстинкти. Още по-добре, защото така ще можете да му сложите рога без никакви угризения.
— Бълнувате, Фермин. Беа ще се ожени, когато лейтенантът отбие службата си.
Фермин ме изгледа с лукава усмивка.
— Чудна работа, на мен ми намирисва, че тя няма да се ожени.
— Вие пък какво ли знаете?
— А, за жените и за други светски работи знам много повече от вас. Както ни учи Фройд, жената иска обратното на онова, което мисли или твърди, че иска — а това, строго погледнато, не е толкова страшно, защото мъжът, както е всеизвестно, се подчинява на повелята на своите детеродни и храносмилателни органи.
— Стига сте ме поучавали, Фермин, виждам накъде биете. Ако имате да ми кажете нещо, давайте направо.
— Е добре, казано кратко и ясно: девойката хич нямаше вид на такава, която може да се ожени за славния войник.
— А, тъй ли? И какъв вид имаше, ако смея да попитам?
Фермин се приближи до мен с поверително изражение.
— Страстен — рече той, като повдигна вежди загадъчно. — Имайте предвид, че това го казвам като комплимент.
39
Хосе Мария Хил-Роблес и Киньонес (1898–1980) — испански адвокат и виден политик в периода до Гражданската война, противоречива фигура в испанската политика. — Бел.прев.