Поклатих глава.
— Главният дом на Алдая бил един дворец, съборен през 1925 г., за да се построи на негово място жилищна кооперация — там, където днес се пресичат улиците „Брук“ и „Майорка“. Бил проектиран от Пуч и Кадафалк61 по поръчка на дядото на Пенелопе и Хорхе, Симон Алдая, през 1896 г., когато наоколо нямало нищо друго освен ниви и напоителни канали. Най-големият син на патриарха Симон, дон Рикардо Алдая, купил имота през последните години на XIX в. от един ексцентричен тип на смешна цена, защото къщата имала лоша слава. Касасус ми каза, че била прокълната; дори продавачите не дръзвали да развеждат клиенти из нея и гледали да се измъкнат с какви ли не претексти…
28
Същия следобед, докато се топлех край огъня, Беа ми разправи как „Ангелът на мъглата“ попаднал в ръцете на семейство Алдая. Историята бе мрачна мелодрама, която спокойно можеше да е излязла изпод перото на Жулиан Каракс. Къщата била построена през 1899 г. от фирмата на архитектите Наули, Марторел и Бергада под патронажа на преуспяващ и екстравагантен каталонски финансист на име Салвадор Жауза, комуто било съдено да живее в нея само една година. Магнатът, осиротял на шестгодишна възраст и от скромен произход, бил натрупал по-голямата част от състоянието си в Куба и Пуерто Рико. Говорело се, че той бил една от многото сенчести фигури зад заговора, довел до падането на Куба и войната със Съединените щати, в която бяха изгубени последните колонии. От Новия свят донесъл не само богатство. Придружавали го една американска съпруга — бледа и крехка госпожица от висшето общество на Филаделфия, която не знаела и думица испански; една прислужница мулатка, която работела при него още от първите му години в Куба и пътувала със затворен в клетка макак, облечен като арлекин, а също и седем сандъка с багаж. Отначало се настанили в няколко стаи на хотел „Колон“ на Пласа де Каталуня, докато чакали да се сдобият с жилище, отговарящо на вкусовете и желанията на Жауза.
Никой нямал и капка съмнение, че прислужницата — абаносова красавица с поглед и фигура, които според светските хроники разтуптявали сърцата — била всъщност негова любовница и водачка в безброй забранени удоволствия. В добавка се смятало, че владее магии и чародейства. Казвала се Марисела или поне така я наричал Жауза. Присъствието и загадъчният й вид скоро се превърнали в любима клюка, разнищвана на светските сбирки, които устройвали дамите от сой, за да дегустират пандишпани и да убиват времето и есенната меланхолия. На тези вечеринки се носели непотвърдени слухове, че африканската самка, водена от пъклени пориви, развратничела, покачена върху мъжа; иначе казано, яздела го като разгонена кобила, с което се извършвали най-малко пет или шест признати смъртни гряха. Не един и двама писали до епархията, молейки за специална благословия за неопетнените и непорочни души на уважаваните семейства в Барселона, както и за закрилата им от подобни пагубни влияния. Като връх на всичко Жауза имал наглостта да излиза в неделя сутрин на разходка с файтона си, заедно с жена си и Марисела, излагайки това вавилонско зрелище на развалата пред очите на всеки непокварен младеж, който би могъл да крачи по Пасео де Грасия на път за литургията от единайсет часа. Даже вестниците обърнали внимание на надменния поглед на снажната негърка, която се взирала в барселонската публика „както една кралица от джунглите би гледала сбор от пигмеи“.
По онова време треската на модернизма вече вилнеела в Барселона, но Жауза ясно заявил на архитектите, наети от него, за да построят новото му жилище, че иска нещо различно. В неговия речник „различен“ бил най-похвалният епитет. Жауза години наред се бил разхождал пред редицата неоготически сгради, които великите магнати от американската индустриална епоха били издигнали на Пето авеню между 58 и 72 улица, пред източния край на Сентрал Парк в Ню Йорк. Пленен от американските си блянове, финансистът отказал да се вслуша в аргументите, с които го съветвали да построи нещо в крак с тогавашната мода; по същия начин отказал да си купи и ложа в „Лисео“ (както било прието), окачествявайки сградата на операта като вавилонска кула за глухи и кошер за нежелателни особи. Искал домът му да е отдалечен от града, на Авенида дел Тибидабо — район, който все още бил сравнително усамотен. Казвал, че иска да съзерцава Барселона от разстояние. Не желаел друга компания освен градина, пълна със статуи на ангели, които според инструкциите му (предавани от Марисела) трябвало да са разположени на всеки от върховете на шестолъчна звезда — ни повече, ни по-малко. Решен да доведе тези планове докрай и с предостатъчно средства, за да задоволи всеки свой каприз, Салвадор Жауза изпратил архитектите си за три месеца в Ню Йорк, за да разучат безумните постройки, издигнати с цел да подслонят комодора Вандервилт, семейството на Джон Джейкъб Астор, Андрю Карнеги и останалите петдесет златни фамилии. Инструктирал ги да възприемат архитектурния стил и техниките на фирмите Станфорд, Уайт & Макким, и ги предупредил да не си правят труда да тропат на вратата му с проект, подходящ за вкуса на онези, които наричал „колбасари и производители на копчета“.
61
Жозеп Пуч и Кадафалк (1867–1956) — известен архитект, един от основните представители на каталонския модернизъм. — Бел.прев.