— Разбрахме се.
Помогнах на брат си да се изправи. Двамата отидохме заедно на носа при боговете точно когато лодката на Слънцето излезе от Дуат. Реката на нощта отзад изчезна и ние заплувахме през облаците.
Пред нас се разпростря предизгревен Египет, червен, златист и зелен. В пустинята на запад се вихреха пясъчни бури. На изток Нил лъкатушеше като змийче през Кайро. Точно отдолу, в равнините на Гиза, край града се издигаха три пирамиди.
Собек удари с жезъла по носа на кораба. Провикна се като глашатай:
— Най-сетне Ра наистина се завърна! Радвай се, народе! Насам, насам, тълпи от поклонници!
Каза го може би защото така бе прието, или за да се подмаже на Ра, или пък с цел старият бог на Слънцето да се почувства по-зле. При всички положения долу не идваше никой. И определено не се радваше никой.
Бях виждала много пъти тази гледка, но нещо не беше наред. Из града горяха пожари. Улиците изглеждаха странно безлюдни. Нямаше туристи, нямаше хора около пирамидите. Никога не бях виждала Гиза толкова празна.
— Къде са всички? — попитах.
Собек изсъска отвратен:
— Би трябвало да се досетя. Тия малодушни хора са се изпокрили или са се уплашили от размириците в Египет. Апоп е обмислил добре всичко. Избрал е място за сражението, където няма да му се пречкат простосмъртни.
Аз потреперих. Бях чувала за размириците в Египет от последно време, както и за странните природни бедствия, но не ги бях възприемала като част от плана на Апоп.
Ако това тук беше бойното поле, което е избрал…
Взрях се по-внимателно в равнините на Гиза. След като надзърнах в Дуат, си дадох сметка, че районът все пак не е празен. Около основата на Хеопсовата пирамида се беше намотала огромна змия, която се състоеше от смерч въртящ се червен пясък и от мрак. За очи имаше пламтящи точки светлина. За зъби — раздвоени светкавици. Докоснеше ли пустинята, тя кипваше, а самата пирамида се разтрисаше с ужасен кънтеж. Едно от най-старите съоръжения в човешката история беше на път да се срути.
Дори от високо усещах присъствието на Апоп. Той излъчваше такава силна паника и страх, че долавях как простосмъртните из цял Кайро са се спотаили по домовете си и не смеят да се подадат навън. Цялата земя на Египет беше затаила дъх.
Докато наблюдавахме, Апоп вдигна грамадната си глава като на кобра. Удари по пустинята и изрови в пясъка кратер в размерите на цяла къща. После се дръпна като ухапан и изсъска гневно. В началото не разбирах с какво се бие. Призовах зрението на Изида, която виждаше не по-зле от граблива птица, и съгледах мъничка грациозна фигурка по трико като леопардова кожа: стиснала и в двете си ръце проблясващи ножове, тя подскачаше с нечовешка пъргавост и бързина, нападаше Змея и му се изплъзваше всеки път, когато той понечваше да я ухапе. Баст усмиряваше сам-сама Апоп.
В устата ми имаше вкус като на стари петачета.
— Сама е. Къде са другите?
— Чакат заповедите на фараона — обясни Ра. — Хаосът ги е оставил разединени и объркани. Без водач няма да тръгнат в битка.
— Ами в такъв случай ги поведи! — подканих аз.
Богът на Слънцето се обърна. Очертанията му затрепкаха и за миг вместо него видях пред себе си Зия. Запитах се дали ще ме изпепели. Имах чувството, че сега ще й бъде съвсем лесно.
— Ще се изправя пред отколешния си противник — заяви тя спокойно пак с гласа на Ра. — Няма да оставя вярната ми котка да се сражава сама. Собек, Бес, помогнете ми…
— Да, царю честити — отвърна Собек.
Бес изпука с кокалчетата на пръстите си. Шофьорската му униформа изчезна, изместена от неговата джудженска гордост: банския костюм.
— Хаосе… приготви се да посрещнеш Грозотията.
— Чакайте — спря ги Картър. — Ами ние? Сянката на Змея е у нас.
Корабът вече се спускаше шеметно и се готвеше да се приземи точно на юг от пирамидите.
— Да не избързваме, Картър — рече Зия и посочи Големия сфинкс на около триста метра от пирамидите. — Вие със Сейди трябва да помогнете на чичо си.
От входа на тунела между лапите на Сфинкса се виеше струйка дим. Сърцето ми спря за миг. Веднъж Зия ни беше обяснила, че тунелът е запечатан, така че археолозите да не проникнат в Първи ном. Както личеше, входът му беше разбит с взлом.
— Първи ном ще падне всеки момент — рече Зия.
Очертанията й пак се промениха и пред мен застана богът на Слънцето. Наистина ми се искаше много той (тя, те) да реши най-после като какъв ще се показва.