— Ще спирам Апоп възможно най-дълго — обеща Ра. — Но ако не помогнете незабавно на чичо си и на приятелите си, няма да остане никой, когото да спасяваме. Домът на живота ще рухне.
Помислих си за клетия Еймъс и малките ни ученици, обкръжени от цели пълчища разбунтували се магьосници. Не можехме да допуснем да ги изколят.
— Тя е права — казах аз. — Той де. Все едно.
Картър кимна без особено желание.
— Тези неща тук ще ти трябват, господарю Ра. — Брат ми подаде на бога на Слънцето гегата и млатилото, ала той поклати глава.
Или го направи Зия. Богове на Египет, ужасно объркващо е!
— Когато казах, че боговете чакат своя фараон — рече Ра, — имах предвид теб, Картър Кейн, Окото на Хор. Тук съм, за да се сражавам с отколешния си противник, а не за да се качвам на престола. Той е отреден на теб. Сплоти Дома на живота, обедини в мое име боговете. Не се страхувай нито за миг, аз ще удържам Апоп, докато дойдеш.
Картър се взря в гегата и млатилото в ръцете си. Изглеждаше точно толкова ужасен, както когато Ра се беше разпаднал на пясък.
Не можех да го виня. Току-що беше получил заповед да се качи на престола на творението и да поведе в битка цяла войска богове и магьосници. Преди една, дори преди половин година и аз щях да изпадна в ужас, че на брат ми възлагат такава отговорност.
Колкото и да е странно, сега нямах нищо против. Всъщност ми действаше успокояващо при мисълта, че Картър ще стане фараон. Сигурна съм, ще има да съжалявам, задето съм го казала, както съм сигурна и че Картър няма да допусне да го забравя, но истината беше, че откакто се бяхме пренесли в Бруклинската къща, аз разчитах на брат си. С времето бях започнала да се осланям на силата му. Вярвах, че ще вземе правилното решение дори когато не си вярваше самият той. След като научих тайното му име, видях в характера му една съвсем ясна черта: качествата на водач.
— Готов си — казах му аз.
— Наистина — съгласи се Ра.
Картър вдигна поглед, беше леко стъписан, но предполагам, разбра, че не го взимам на подбив — за разлика от друг път.
Бес го удари с юмрук по рамото.
— Разбира се, че си готов, малкият. А сега, стига си губил време, върви да спасиш чичо си!
Докато гледах Бес, се постарах да не се просълзя. Веднъж вече го бях губила.
Колкото до Ра, той изглеждаше страшно самоуверен, въпреки че още беше вместен във формата на Зия Рашид, което му връзваше ръцете. Да, тя беше силна магьосница, но никога дотогава в нея не се беше вселявал бог. Ако се уплашеше и за миг, ако започнеше да се престарава…
— В такъв случай успех — каза Картър и преглътна. — Надявам се, че…
Той не намери сили да довърши. Схванах, че клетото момче се опитва да се сбогува с приятелката си, вероятно за последен път, а дори не може да я целуне, без да целуне и бога на Слънцето.
Картър започна да променя формата си. Дрехите му, раницата, дори гегата и млатилото се разпаднаха и се превърнаха в перушина. Тялото му се сви, докато брат ми не се преобрази в кафяво-бял сокол. После разпери криле и политна надолу отстрани на лодката.
— О, как само я мразя тази част — промърморих аз.
Призовах Изида и я подканих:
— Хайде. Време е да действаме като една.
През мен тутакси потече магията й. Изпитах чувството, че някой е включил хидрогенератори, достатъчни, за да осветят цяла държава, и е пуснал мощността им право през мен. Превърнах се в каня и се извисих във въздуха.
Както никога, не се затрудних да се превърна отново в човек. Ние с Картър се срещнахме в подножието на Големия сфинкс и огледахме взривения наскоро вход на тунела. Бунтовниците не бяха действали много внимателно. Каменните късове с размери на автомобил бяха натрошени на чакъл. Пясъкът наоколо беше почернял, беше се стопил и беше станал на стъкло. Хората на Сара Джейкъби бяха направили магия ha-di или бяха заложили динамит.
— Този тунел… — подхванах аз. — Другият край не води ли право при Залата на епохите?
Картър кимна мрачно. Извади гегата и млатилото, които бяха обхванати от призрачни бели пламъци. Хлътна в мрака. Призовах жезъла и вълшебната си пръчка и влязох след брат си вътре.
Докато се спускахме, виждахме следи от битка навсякъде. Стените и стъпалата бяха обгорели от взривове. На едно място таванът беше поддал. Картър успя със силата на Хор да разчисти пътека, но веднага след като минахме по тунела, той се срути зад нас. На връщане нямаше да можем да го използваме.
Чух от долу звуците на сражение: изричани вълшебни думи, сблъсък между огнени, водни и земни магии. Ревна лъв. Метал издрънча в метал.