— Престани! Престани!
Другите ни ученици стояха като вцепенени и не можеха да се помръднат.
— Предайте се — подкани Джейкъби. Дадох си сметка, че тя изрича думи на сила, точно както бе направил и призракът Сетне. Използваше магия, за да парализира приятелите ми. — Кланът Кейн не ви е донесло друго освен неприятности. Време е да се сложи край на това.
Тя махна острието netjeri от врата на Еймъс. Метна го светкавично към мен. Докато то летеше, мислите ми сякаш набраха скорост. За стотна от секундата разбрах, че Сара Джейкъби ще ме улучи. Че краят ми ще бъде мъчителен като на клетия Леонид, който издъхваше от загуба на кръв сам във външния тунел. И въпреки това не можех да направя нищо, за да се защитя.
Пред мен се мярна сянка. Във въздуха се протегна гола ръка, която сграбчи острието. Метеоритното желязо посивя и се разпадна.
Очите на Джейкъби се разшириха. Тя побърза да извади втория нож.
— Кой си ти? — попита настойчиво.
— Уолт Стоун — отговори той, — потомък на фараоните. И Анубис, бог на мъртвите.
Застана пред мен, за да ме предпази от враговете ми. Може би, след като си бях ударила главата, виждах двойно, но ги съгледах и двамата еднакво ясно: и двамата красиви и силни, и двамата доста ядосани.
— Говорим с един глас — обясни Уолт. — Особено по този въпрос. Само някой да е посмял да докосне и с пръст Сейди Кейн.
Той протегна ръка. Подът в краката на Сара Джейкъби се разтвори и душите на мъртвите изскочиха като бурени: ръце като на скелети, светещи лица, зъбати сенки и крилати ba с оголени остри нокти. Те обкръжиха Сара Джейкъби, омотаха я в призрачен ленен плат и колкото и да пищеше тя, я повлякоха в бездната. Подът зад нея се затвори и не остана и следа, че изобщо е съществувала някога.
Черната примка около врата на Еймъс се разхлаби и гласът на Сет се засмя радостно.
— Браво, момчето ми!
— Млъквай, татко — каза Анубис.
В Дуат той изглеждаше както обикновено, пак беше с разрошена коса и красиви кафяви очи, но никога не го бях виждала толкова изпълнен с ярост. Разбрах, че ако някой дръзне да ме нарани, върху него ще се стовари целият му гняв и Уолт няма да го спре.
Джаз помогна на Картър да стане. Тениската му беше изгоряла, но той си изглеждаше добре. Според мен блесналата пред него светкавица не бе най-страшното, което му се беше случвало напоследък.
— Магьосници! — Картър успя да се изправи в цял ръст и да се обърне самоуверено и към учениците ни, и към бунтовниците. — Губим време. Апоп е горе и се кани да унищожи света. Неколцина храбри богове го възпират заради нас, заради Египет и света на простосмъртните, но не могат да го направят сами. Джейкъби и Куай са ви отклонили от пътя. Развържете Главния лектор. Длъжни сме да се сработим.
Куай се озъби. Между пръстите му блесна червено електричество.
— И дума да не става. Не се кланяме на богове.
Аз успях да се изправя.
— Послушайте брат ми — подканих. — Не се доверявате на боговете? Те вече ни помагат. А Апоп иска да се бием помежду си. Защо според вас нападението ви е било насрочено за днес сутринта, точно когато Апоп се въздига? Куай и Джейкъби са ви продали. Врагът е точно пред вас!
Дори разбунтувалите се магьосници се обърнаха и изгледаха Куай. Останалите въжета паднаха от Еймъс.
Куай се захили.
— Закъснели сте. — Гласът му беше зареден със сила. От синьо наметалото му стана кървавочервено. Очите му блеснаха, а зениците му се превърнаха с цепки като на влечуго. — Дори в този миг моят господар избива старите богове и руши основите на вашия свят. Той ще погълне Слънцето. Всички ще умрете.
Еймъс стана на крака. Около него на вихрушка се понесе червен пясък, аз обаче не се и съмнявах кой е надделял. Бялата му дреха потрепваше от могъществото му. Върху раменете му сияеше наметалото от леопардова кожа на Главен лектор. Той вдигна жезъла си и въздухът се изпълни с пъстроцветни йероглифи.
— Дом на живота! — призова. — На война!
Куай не се предаде лесно.
Сигурно се случва точно това, когато Змеят на Хаоса нахлуе в мислите ти и те изпълни с безгранична ярост и магия.
Куай запрати из стаята няколко червени светкавици, които повалиха повечето магьосници, включително последователите му. Изида явно ме е защитила, защото електричеството мина през мен, без да ми подейства. Еймъс не изглеждаше притеснен във вихрушката на червения смерч. Уолт залитна, но бързо се окопити. Дори Картър, колкото и да бе омаломощен, успя да отбие с фараонската гега светкавицата.