Въздъхнах.
— Е, както винаги, трябва да се намеся. Вие тримата прикривайте възможно най-добре другите. Ако не се получи, каквото съм намислила, се изнасяйте бързо оттук.
— Какво ако не се получи? — попита Еймъс точно когато върху нас заваля дъжд от още отломъци. — Какво си намислила, Сейди?
— Ще кажа само една дума, скъпи чичо.
Вдигнах жезъла и призовах могъществото на Изида.
Тя веднага разбра какво ми е необходимо. Опитахме се заедно да намерим в Хаоса спокойствие. Съсредоточих се върху най-ведрите, подредени мигове в живота ми, а те не бяха много. Върнах се към шестия си рожден ден, който бях посрещнала заедно с Картър, татко и мама в Лос Анджелис — последния ясен спомен за нас като семейство. Представих си как слушам в стаята си в Бруклинската къща музика, а Хуфу яде върху тоалетката ми „Чирио“. Представих си и че седя с приятелите си на терасата и закусвам спокойно, а Филип Македонски се плацика в басейна. Спомних си неделните следобеди в жилището на баба и дядо с Кифличка върху коленете ми, срещите по ръгби на дядо по телевизора и ужасните сладки и слабия чай на баба върху масата. Какви прекрасни времена!
И най-важното, изправих се лице в лице със собствения си хаос. Приех обърканите си чувства за това къде всъщност ми е мястото, дали в Лондон, или в Ню Йорк, каква съм, дали магьосница, или ученичка. Бях Сейди Кейн и ако днес доживеех до вечерта, щях да намеря някакво равновесие. Приемах и Уолт, и Анубис… Отказвах се от гнева и страха. Представих си, че с мен са и двамата и какво от това, че беше странно — вписваше се точно в останалия ми живот. Примирих се с тази мисъл. Уолт беше жив. Анубис беше от плът и кръв. Усмирих тревогите си и се отърсих от съмненията.
— Маат — казах.
Изпитах чувството, че съм ударила с камертон устоите на земята. През всички равнища на Дуат се просмука дълбока хармония.
Залата на епохите престана да се клати. Колоните се вдигнаха и сами се поправиха. Пукнатините по тавана и пода се запълниха. От двете страни на залата отново заблестяха холографски завеси от светлина и въздухът се изпълни с йероглифи.
Свлякох се в ръцете на Уолт. Пред очите ми беше мъгла, но все пак видях, че той ми се усмихва. Анубис също. Виждах ги и двамата и разбрах, че не ми се налага да избирам.
— Успя, Сейди — каза той. — Изумителна си.
— Ъхъ — промърморих аз. — Лека нощ.
Казват, че съм била в безсъзнание само няколко секунди, но на мен ми се сториха векове. Когато дойдох на себе си, другите магьосници вече се бяха изправили. Еймъс ми се усмихна.
— Ставай, момичето ми.
Помогна ми да се изправя. Картър ме прегърна прекалено въодушевено, сякаш, както никога, е на път да ме оцени по достойнство.
— Още не е приключило — предупреди. — Трябва да се доберем до повърхността. Готова ли си?
Аз кимнах, макар че и двамата не бяхме в добра форма. Бяхме хвърлили прекалено много енергия в битката за Залата на епохите. Дори с помощта на боговете не бяхме в състояние да се изправим лице в лице с Апоп. Но нямахме голям избор.
— Картър — подхвана Еймъс, като показа празния престол. — Ти си потомък на фараоните, Окото на Хор. Носиш гегата и млатилото, връчени ти от Ра. Царската власт е твоя. Ще поведеш ли и боговете, и простосмъртните срещу противника?
Картър изправи гръб. Долових, че се съмнява и страхува, но може би просто защото го познавах. Бях изричала тайното му име. За страничен човек той изглеждаше самоуверен, силен, зрял… дори царствен.
/_Да, казах го. Само не ми се дуй, скъпи братко. Пак си си голям тъпанар._/
— Ще ви поведа — заяви той. — Но се налага престолът да почака. В този момент Ра има нужда от нас. Трябва да се доберем до повърхността. Можеш ли да ни покажеш най-бързия път?
Еймъс кимна.
— А вие, останалите?
Другите магьосници — дори бунтовниците — изкрещяха, за да покажат, че са съгласни.
— Не сме много — отбеляза Уолт. — Какво ще заповядаш, Картър?
— Първо трябва да получим подкрепления — отвърна той. — Време е да свикам боговете на война.
19. Кривите огледала на злото
Какво каза Сейди, че съм изглеждал самоуверен ли?
Бива си я.
Всъщност, след като ми предложиха царската власт над вселената (и върховното командване над богове и магьосници и така нататък), аз направо си се разтреперих като листо.