Беше ми казала да не се страхувам, защото ще удържа Апоп, докато отидем.
От гняв започнах да разсъждавам по-трезво. Апоп се стремеше да ме отклони от пътя точно както беше покварил Влад Меншиков, Куай, Сара Джейкъби и дори Сет, самия бог на злото. Нямаше равен в това да подкопава разума и реда и да унищожава всичко, което е добро и заслужава възхищение. Беше егоист и искаше и аз да бъда такъв.
Спомних си белия обелиск, издигал се насред Морето на Хаоса. Беше се извисявал хилядолетия наред — напук на всичко. Олицетворяваше смелостта и цивилизацията, това да направиш правилния, а не лесния избор. Ако днес се провалях, обелискът щеше да се срути веднъж завинаги. Всичко, съградено от хората още от времето на първите египетски пирамиди, щеше да отиде на вятъра.
— Сейди — казах аз, — сянката в теб ли е?
Тя стана и стъписването върху лицето й беше изместено от гняв.
— Пък аз си мислех, че така и няма да попиташ.
Извади от раницата гранитната фигурка, която от сянката на Апоп беше станала черна като нощта.
Змеят се отдръпна и изсъска. Стори ми се, че съзирам в очите му страх.
— Я не изглупявайте — изръмжа Апоп. — Тази смешна магия няма да подейства… поне сега, когато тържествувам! Пък и сте прекалено слаби. И да се опитате да я направите, няма да се измъкнете живи.
Както всяка заплаха, която ти действа, и в тази имаше зрънце истина. Запасите ми от магии бяха на изчерпване. Сейди едва ли бе в по-добро състояние. Дори боговете да ни помогнеха, сигурно щяхме да изгорим, докато правехме магията за изтребление.
— Готов ли си? — попита с предизвикателен глас Сейди.
— Само да опитате, и ще вадя от Хаоса душите ви отново и отново, за да ви убия бавно — предупреди Апоп. — Ще направя същото и с майка ви и баща ви. Цяла вечност ще се гърчите в мъки.
Имах чувството, че съм глътнал някоя от огнените топки на Ра. Стиснах здраво гегата и млатилото, въпреки че ръката ми туптеше от болка. Отново ме плисна могъществото на Хор — отново двамата с него бяхме напълно съгласни един с друг. Аз бях неговото Око. Бях Отмъстителя.
— Грешка — заявих на Змея. — Не биваше да заплашваш семейството ми.
Метнах гегата и млатилото. Те удариха Апоп по лицето и се пръснаха на огнен стълб — като ядрен взрив.
Змеят ревна от болка и бе обгърнат от пламъци и дим, но аз подозирах, че съм спечелил само няколко секунди.
— Готова ли си, Сейди? — попитах.
Тя кимна и ми подаде фигурката. Хванахме я заедно и се приготвихме за магията, вероятно последната в живота ни. Не се налагаше да се допитваме до свитъци. Месеци наред се упражнявахме. И двамата знаехме наизуст заклинанието за изтребление. Единственият въпрос бе дали сянката ще усети. Започнехме ли веднъж, нямаше спиране. Освен това и да успеехме, и да се проваляхме, сигурно щяхме да изгорим.
— Бес и Баст — продължих, — можете ли да държите Апоп по-далеч от нас?
Баст се усмихна и вдигна ножовете.
— Да защитя котенцата си ли? Дори не се налага да питате. — Тя погледна Бес. — В случай че умрем, извинявай за всички пъти, когато съм си играла с чувствата ти. Заслужаваше по-добро отношение.
Бес изсумтя.
— Не се притеснявай. Накрая се опомних и намерих момиче като за мен. Пък и ти си котка. В природата ти е да мислиш, че си център на вселената.
Тя го погледна неразбиращо.
— Ама аз наистина съм център на вселената.
Бес се засмя.
— Успех, малките. Време е да се включат и грозотиите.
— СМЪРТ! — изкряска Апоп, след като изскочи с пламнали очи от огнения стълб.
Баст и Бес — двамата най-големи приятели и защитници, които някога сме имали — се спуснаха към него.
Ние със Сейди започнахме да правим магията.
20. Как седнах на един стол
Както вече казах, не ме бива много-много в заклинанията.
За да ги направиш добре, не трябва да се разсейваш, трябва да произнасяш внимателно всичко и да избереш най-подходящия момент. В противен случай нищо чудно да унищожиш и себе си, и всички на три метра от теб, или пък да се превърнеш в двуутробно.
Двойно по-трудно е да се опитваш да правиш магия заедно с друг.
Ние със Сейди, разбира се, бяхме научили думите, но всъщност нямаше как да направим предварително магията за изтребление. При такива магии разполагаш само с един опит.
След като започнахме, забелязах, че Баст и Бес се сражават със Змея, а другите ни съюзници са влезли в битки на различни равнища в Дуат. Температурата продължаваше да пада. Цепнатините по земята се разширяваха. Като пукнатини по черен свод, по небето плъзнаха червени светкавици.