Никой от обикновените простосмъртни явно не забелязваше нашествието на призраците. Дори приятелите ми от Бруклинската къща тънеха в блажено неведение. Загледах как една двойка привидения минава право през Картър и Лейси. Докато ние с Анубис танцувахме, Бруклинската академия сякаш помръкна и призраците станаха като истински.
Един от войниците беше с рана от мускет върху гърдите. От напудрената перука на някакъв британски офицер стърчеше томахавка. Танцувахме между световете, въртяхме се с валсова стъпка заедно със зловещо съсечени усмихнати фантоми. Анубис определено знаеше как да развесели едно момиче.
— Пак го правиш — заявих аз. — Изваждаш ме от фазата, или както там се нарича.
— Само малко — призна си той. — Трябва да се усамотим, за да поговорим. Обещах да те посетя в човешкия си вид…
— И го направи.
— Но ще си навлека неприятности. Това вероятно е последният път, когато мога да те видя. Мърморят заради нашето положение.
Аз присвих очи. Нима богът на мъртвите се беше изчервил?
— Нашето положение — повторих.
— За нас.
От думата ушите ми забучаха. Постарах се да говоря спокойно.
— Доколкото ми е известно, няма официално „нас“. От къде на къде това е последният път, когато можем да разговаряме?
Сега вече Анубис със сигурност се изчерви.
— Много те моля, просто ме изслушай. Трябва да ти кажа много неща. Брат ти се е сетил хубаво. Можете да се надявате най-вече на сянката на Апоп, но само един човек знае магията, от която се нуждаете. Тот сигурно ще ви насочи, ала се съмнявам да разкрие тайните заклинания. Прекалено опасно е.
— Чакай, чакай.
Още ми вреше и кипеше заради онова „нас“. И мисълта, че това може би беше последният път, когато виждах Анубис… При нея мозъчните ми клетки изпаднаха в паника и из черепа ми затичаха хиляди мънички Сейди-та, които пищяха и кършеха ръце.
Опитах да се съсредоточа.
— Искаш да кажеш, че Апоп има сянка, така ли? И тя може да се използва в прок…
— Много те моля, не употребявай тази дума — свъси се Анубис. — Иначе, да, всички мислещи същества имат душа, затова всички, дори Апоп, имат и сянка. Нали съм водач на мъртвите и ако не друго, знам поне това. Волю-неволю се занимавам с души. Дали сянката му може да се използва срещу него? На теория, да. Но има много опасности.
— Естествено.
Анубис ме завъртя през два призрака от времето на колониите. Другите ученици ни гледаха как танцуваме и си шушукаха, но гласовете им долитаха изкривени от много далеч, сякаш те стояха откъм противоположната страна на водопад.
Анубис се взря в мен с нещо като разнежено съжаление.
— Ако имаше друг начин, Сейди, не бих те пратил по този път. Не искам да умираш.
— Съгласна съм — отвърнах аз.
— Забранено е дори да говорим за такъв вид магия — предупреди той. — Но ти трябва да си наясно с какво се захващаш. Sheut е онази част от душата, за която знаем най-малко. Тя е… как ли да ти обясня… душа за крайни случаи, отглас от жизнените сили на човека. Чувала си, че в Залата на Съдилището унищожават душите на нечестивите…
— След като Амит погълне сърцата им — казах аз.
— Да — Анубис сниши глас. — Ние казваме, че това унищожава напълно душата. А не е вярно. Остава сянката. Не често, но се е случвало Озирис да реши да преразгледа някоя присъда. Ако някой е признат за виновен, но са се появили нови доказателства, има начин душата да бъде върната от забвение.
Опитах се да го осмисля. Точно като краката ми, и моите мисли се носеха из въздуха и не можеха да почувстват твърда почва отдолу.
— И така… казваш, че сянката може да се използва, така че душата да се рестартира? Като компютърен бекъп драйвър?
Анубис ме изгледа странно.
— Хм, извинявай — въздъхнах аз. — Прекарвам прекалено много време с онзи сухар, брат ми. Той говори като компютър.
— Не, не — възрази Анубис. — Сравнението всъщност е добро. Просто никога не съм го възприемал по този начин. Да, докато сянката не бъде унищожена, душата също не е докрай унищожена, затова в крайни случаи, ако направиш съответната магия, можеш да рестартираш с sheut душата. И обратното, ако решиш да унищожиш сянката на някой бог, дори на Апоп, за да направиш заклинание за прок… — за заклинанието, което спомена.