— Какво се случи? — попита той. Погледна смръщен Леонид. — Кой е този?…
Дадох му едноминутната версия за посещението на Анубис, за намесата на Шу и появата на руснака.
— Леонид разполага с информация, че се подготвя скорошно нападение срещу Първи ном — обясних. — Бунтовниците ще тръгнат да издирват Леонид.
Картър се почеса по главата.
— Искаш да го скриеш в Бруклинската къща ли?
— Не — отвърнах. — Трябва незабавно да го отведа при Еймъс.
Руснакът се задави.
— При Еймъс? Той превръща се в Сет… яде лице?
— Еймъс няма да ти изяде лицето — успокоих го аз. — Джейкъби ти е разказвала небивалици.
Леонид още си изглеждаше притеснен.
— Еймъс няма да стане Сет?
Как да му обясня, без да го уплаша още повече? Не знаех как точно да кажа на руски: „Сет се беше вселил в Еймъс, но Еймъс няма никаква вина за това и сега е много по-добре“.
— Няма Сет — отсякох. — Еймъс добър.
Картър започна да разглежда руснака. Угрижен, се извърна към мен.
— Ами ако е капан, Сейди? Вярваш ли му на този тук?
— О, все ще се справя с Леонид. Той не иска да го превръщам в гол охлюв, нали, Леониде?
— Нет — потвърди сериозно той. — Не гол охлюв.
— Ето, видя ли?
— Дали да не посетим Тот? — попита брат ми. — Не търпи отлагане.
Видях тревогата в очите му. Представих си, че мисли същото като мен: мама е в беда. Духовете на мъртвите изчезваха и това беше свързано някак със сянката на Апоп. Трябваше да открием как.
— Ти отиди при Тот — подканих аз. — Вземи със себе си Уолт. И… хм, дръж го под око, чу ли? Анубис искаше да ми каже нещо за него, но нямаше време. А в Далас, когато погледнах Уолт в Дуат…
Не намерих сили да довърша. Просълзих се само при мисълта за Уолт, омотан в ленени ивици като мумия.
Добре че Картър явно схвана най-общо за какво става въпрос.
— Ще го държа в безопасност — обеща той. — Как ще се добереш до Египет?
Замислих се. Леонид очевидно беше долетял в авиокомпания „Шу“, но аз се съмнявах, че онзи сприхав бог военен летец ще пожелае да ми помогне, а не исках да питам.
— Ще рискуваме с портал — отвърнах. — Знам, че не са много надеждни, но какво толкова, просто ще скочим бързо. Какво може да се обърка?
— Можеш да се озовеш вътре в някоя стена — напомни Картър. — Или накрая да се пръснеш на милион парчета из Дуат.
— Брей, ти, Картър, си държал на мен! Но наистина, с нас всичко ще бъде наред. А и нямаме голям избор.
Прегърнах го набързо — знам, ужасно сантиментално, но исках да проявя солидарност. После, докато не съм се отказала, хванах Леонид за ръката и хукнах през училищния парк.
Още ми се виеше свят от разговора с Анубис. Как смееха Изида и Хор да ни държат разделени, при положение че дори не бяхме заедно! И какво искаше да ми каже Анубис за Уолт? Може би е смятал да сложи край на злощастната ни връзка и да ми даде благословията си да се срещам с Уолт. (Тъпо.) Или пък да ми се обясни в безусловна любов и да се пребори с Уолт за любовта ми. (Почти изключено, пък и нямаше да ми бъде приятно да се борят за мен, все едно съм баскетболна топка.) Или може би — най-вероятно — е искал да ми съобщи някаква лоша новина.
Доколкото знаех, Анубис беше посещавал няколко пъти Уолт. И двамата не бяха особено словоохотливи какво са обсъждали, но Анубис все пак направляваше мъртвите и затова реших, че той подготвя Уолт за смъртта. Може би е искал да ме предупреди, че вече е дошло време, сякаш се нуждаех да ми се напомня още веднъж.
Анубис: недостъпен. Уолт: пред прага на смъртта. Ако загубех и двете момчета, които харесвах, хм… какъв смисъл имаше да спасявам света?
Е, малко преувеличавах. Но само малко.
На всичкото отгоре и мама беше в беда, а бунтовниците на Сара Джейкъби смятаха да осъществят ужасно нападение срещу щабквартирата на чичо.
Защо тогава се чувствах толкова… обнадеждена?
Хрумна ми нещо… една възможност, която вдъхваше слаба надежда. Не само вероятността да намерим начин да разгромим Змея. В съзнанието ми отново и отново изникваха думите на Анубис, че сянката остава. И че би трябвало да има начин душата да се върне от забвение.
Щом сянката можеше да се използва, за да се върне душа на обикновен простосмъртен, която е била унищожена, дали това не важеше и за боговете?
Бях погълната от мислите си и за малко да не забележа, че сме стигнали при сградата с класните стаи по изящни изкуства. Спря ме Леонид.